Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
Тя дръпна ципа на полата си и я остави да се изхлузи на пода. Отдолу имаше най-обикновени черни бикини. Стив стоеше и я гледаше с отворена уста. Тялото й бе съвършено — силни рамене, стегнати гърди, плосък корем и дълги стройни крака. Тя смъкна бикините си, събра ги накуп с полата и ги набута в кошчето.
После отправи празен поглед към Стив, сякаш не бе съвсем сигурна в присъствието му.
— Ще взема един душ — рече уморено.
Мина покрай него съвсем гола и се запъти към банята. С широко отворени очи Стив я проследи, опивайки се от красотата на гъвкавата й походка, тънката талия, плавната извивка на бедрата и мускулестите й крака. Беше толкова хубава, че чак го заболя сърцето.
Тя излезе от стаята и секунда по-късно се чу шум от течаща вода.
— Исусе Христе! — пое си дъх той и седна на черния диван.
Какво означаваше това? Да не би да го изпитва нещо? Какво се опитваше да му каже?
Той се усмихна. Прекрасно тяло, толкова стройно и силно, съвършено пропорционално. Каквото и да станеше по-нататък, никога нямаше да забрави тази гледка.
Тя дълго се къпа. Стив се сети, че в суматохата не можа да й съобщи мистериозните си новини. Най-сетне водата спря. Минутка по-късно тя влезе в стаята, облечена в розов халат, с пръсната по раменете мокра коса. Седна на дивана до него:
— Сънувах ли нещо или наистина се съблякох пред теб?
— Никакъв сън — отвърна той. — Хвърли всичките си дрехи в боклука.
— Боже господи, не знам какво ме прихваща!
— Няма за какво да се извиняваш. Радвам се, че ми имаш такова доверие. Не мога да ти обясня колко много означава това за мен.
— Сигурно си помислил, че съм откачена.
— Не, обаче навярно шокът от случката във Филаделфия още не е преминал.
— Може би е това. Просто си спомням как изведнъж ми дойде наум, че веднага трябва да се отърва от дрехите, с които бях, когато това стана.
— Може би сега е моментът да отворим оная водка, дето я държиш в хладилника.
Тя поклати глава.
— Имам нужда само от един хубав жасминов чай.
— Нека аз да го направя. — Той стана и мина зад кухненския плот. — За какво си помъкнала тоя чувал?
— Днес ме изхвърлиха от работа. Събрали ми всичкия багаж в тоя чувал и заключили стаята.
— Какво? — запита той смаян. — Как така?
— В Ню Йорк Таймс излезе една статия, в която описват как съм използвала медицински данни и съм нарушавала анонимността на хората. Но мисля, че Берингтън Джоунс си е послужил с това, за да се отърве от мен.
Той пламна от възмущение. Прииска му се да се развика, да скочи в нейна защита, да я спаси от тези злобни инсинуации.
— Могат ли да те изхвърлят току-така?
— Не, утре сутринта дисциплинарната комисия ще разглежда случая ми.
— Двамата с теб караме непоносимо лоша седмица. — Той тъкмо се канеше да й каже за ДНК теста, когато тя вдигна телефона.
— Бихте ли ми казали телефонния номер на наказателна колония „Грийнууд“, моля? Близо е до Ричмънд, Вирджиния. — Докато Стив гласеше чайника, тя надраска някакъв телефонен номер и отново набра. — Може ли да говоря с директора Темойн? Казвам се доктор Ферами. Да, ще почакам. Благодаря. Добър вечер, господин директор, как сте? Добре, благодаря. Вижте, това може да ви се стори глупав въпрос, но Денис Пинкър още ли е в затвора? Сигурен ли сте? Със собствените си очи ли сте го видели? Благодаря. Довиждане. — Тя вдигна поглед към Стив. — Денис си е все още в затвора. Директорът говорил с него само преди час.
Стив сложи лъжичка жасмин в чайника и намери две чаши.
— Джийни, ченгетата имат резултата от ДНК теста.
Тя замря.
— ДНК-то от вагината на Лайза съвпада с ДНК-то от моята кръв.
— Дали не си мислим за едно и също нещо? — слисано прошепна тя.
— Някой, който прилича на мен и има моята ДНК, изнасилва Лайза Хокстън в неделя. Същият тип те напада днес във Филаделфия. И той не е Денис Пинкър!
Очите им се впиха един в друг.
— Вие сте трима — отрони Джийни.
— Исусе! — прошепна той отчаяно. — Но това е още по-малко вероятно. Ченгетата никога няма да го повярват. Как изобщо е могло да стане?
— Чакай малко — каза му тя възбудено. — Не знаеш какво открих днес следобед, преди да срещна двойника ти. Имам вече обяснението.
— Божичко, дано само да е вярно!