Третият близнак [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9544594299
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:
— Може би ще бъде назначена комисия, която ще се занимава с изграждането на новата библиотека — каза той, докато двамата излизаха. — Бих искал да чуя мнението ти кой да влезе в нея.
— Ще трябва да помисля. Точно сега имам лекция за антиматерията.
Мамка му, ще я изтърва, помисли си Берингтън.
Тя обаче продължи:
— Може ли да поговорим друг път?
Той се хвана като удавник за сламка:
— Какво ще кажеш за една вечеря?
Джейн го изгледа стреснато.
— Добре — отвърна тя след миг колебание.
— Довечера?
По лицето й мина дяволита усмивка.
— Защо не?
Това поне му даваше още един шанс. Той продължи с облекчение:
— Ще те взема в осем.
— Добре. — Тя му даде адреса и той си го записа в тефтерчето.
— Какво обичаш да си хапваш? — попита я Берингтън. — Не, не ми отговаряй, сетих се — ти си мислиш за твоя ускорител на елементарни частици. — Стисна леко лакътя й. — Ще се видим довечера.
— Бери — каза тя, — не си тръгнал да търсиш нещо, нали?
Той й намигна:
— А ти какво предлагаш?
Тя се засмя и си тръгна.
35.
Бебета в епруветка. Оплождане in vitro. Точно тук е връзката. На Джийни всичко й стана ясно.
Шарлот Пинкър и Лорейн Логън се бяха подлагали на лечение за безплодие тук, в клиника „Авънтайн“. Тя бе първа по рода си в оплождане in vitro — процесът, при който сперматозоидът от бащата и яйцеклетка от майката се сливат при лабораторни условия и полученият от това сливане ембрион се имплантира в майчината утроба.
Еднояйчни близнаци се получават, когато ембрионът в утробата се разделя на две половини и от това разделяне се получават два индивида. Точно това може би е станало в епруветката. След това близнаците от епруветката са били имплантирани в две различни жени. Ето как еднояйчни близнаци могат да бъдат родени от две различни и напълно непознати една за друга майки.
Сервитьорката донесе салатата на Джийни, но тя бе твърде развълнувана, за да яде.
През седемдесетте години бебетата в епруветка бяха само теория, Джийни бе сигурна в това. Но явно „Дженетико“ бе години напред с изследванията в тази област. Лорейн и Шарлот й бяха казали, че са се подложили на хормонално лечение. Но клиниката, изглежда, ги бе излъгала.
Всичко това беше лошо, но разнищвайки въпроса по-нататък, Джийни разбра, че има нещо още по-лошо. Ембрионът, който се е разделил, може да е бил биологическо дете на Лорейн и Чарлз или на Шарлот и Майора, но не и на двете семейства. На едната от майките са имплантирали чужд ембрион.
Сърцето на Джийни се изпълни с ужас и отвращение — даде си сметка, че и на двете майки може да е имплантиран чужд ембрион.
Тя се запита защо „Дженетико“ е мамило клиентите си по такъв потресаващ начин. Технологията тогава не е била прилагана на никого и на фирмата явно са им били необходими опитни зайчета. Може да са искали разрешение от потенциални пациенти, но им е било отказано. Може би имат и друга причина да пазят тайна.
Какъвто и да е бил мотивът им да лъжат жените, Джийни разбра защо проучванията й изплашиха толкова „Дженетико“. Да се имплантира чужд ембрион в жена без нейното съгласие беше невероятно неетична постъпка. Нищо чудно, че отчаяно се опитват да го прикрият. Ако Лорейн разбереше какво са й направили, щеше да ги осъди за милиони.
Тя отпи от кафето си. В края на краищата пътуването й до Филаделфия не бе отишло напразно. Все още не разполагаше с всички отговори, но основната част от загадката бе разрешена. Изпитваше дълбоко удовлетворение.
Вдигайки поглед, тя с изненада видя Стив да влиза в кафенето.
Примигна и отново впери поглед в него. Бе в обичайните си каки панталони и син блейзър. Затвори вратата с крак.
Джийни се усмихна широко и се надигна.
— Стив! — подвикна тя зарадвано.
После, спомняйки си какво се бе зарекла, го прегърна и го целуна по устните. Днес миришеше малко различно. Той я притисна към себе си и отвърна на целувката. Джийни чу една възрастна дама да казва:
— Божичко, спомням си, когато и аз правех такива неща.
Хората наоколо се засмяха.
— Сядай. Искаш ли да хапнеш нещо? Вземи си от салатата ми. Какво правиш тук? Не мога да повярвам. Сигурно си ме проследил. Не, не, ти знаеше името на клиниката и си дошъл да ме посрещнеш.