Третият близнак [bg]

Стив отново я сграбчи. Тя натисна силно спирачките, сетне кракът й настъпи газта до пода, но той само се разсмя, люшкайки се назад-напред, като че ли това за него бе някаква детска игра. И отново се нахвърли върху нея.

Тя го удари с десния си лакът, но не можа да вложи сила в удара, защото бе на волана. Това само го разконцентрира за момент.

Колко още можеше да продължи това? Нямаше ли полицейски коли в този град?

През рамото си Джийни видя, че минава покрай една отбивка. Няколко метра зад нея се движеше син кадилак. В последния момент тя нави волана. Гумите й писнаха, мерцедесът се вдигна на две колелета и Стив се просна безпомощен върху нея. Синият кадилак кривна встрани, за да я избегне, отзад се чу цял хор от възмутени клаксони и миг след това — тъпите удари на блъскащи се една в друга коли и звънтящият звук от пръснати стъкла. Колелата на мерцедеса отново се тръшнаха на земята с разтърсващ удар. Тя вече летеше по отбивката. Автомобилът завъртя задница, заплашвайки да се блъсне в оградата от двете страни, но Джийни успя да го овладее.

Набираше скорост по дългата отбивка. Веднага след като колата застана стабилно на пътя, Стив мушна ръка между краката й и се опита да стигне бикините й с пръсти. Джийни се заизвива, мъчейки се да го спре, и го погледна в лицето. Стив се усмихваше с разширени очи. Дишаше ускорено, потейки се от сексуална възбуда. Той просто се забавляваше. Но това бе лудост!

Пред нея и зад нея нямаше коли. Отбивката излизаше на кръстовище със светофар, който в момента светеше зелено. Откъм лявата й страна имаше гробище. Прочете някакъв знак, сочещ надясно, на който пишеше: булевард „Сивик Сентър“, и тя насочи колата натам, надявайки се да навлезе в оживена градска улица. За нейно разочарование от двете страни на булеварда имаше само празни халета и бетонни паркинги. Пред нея се виждаше още едно кръстовище, чийто светофар тъкмо светна червено.

Стив успя да стигне до бикините й.

— Спри колата! — заповяда й той.

Както на нея, така и на него му бе станало ясно, че ако се опита да я изнасили тук, вероятно никой нямаше да се намеси.

Беше започнало да я боли — той дърпаше и драскаше с нокти, но по-лошо от болката бе мисълта какво може да последва след това. Тя отчаяно даде газ, насочила се към червената светлина.

Отляво изведнъж изскочи линейка и засече пътя й. Тя удари силно спирачки и кривна встрани, за да я избегне, помисляйки с мрачен хумор: „Ако сега се блъснем, поне «Бърза помощ» ни е подръка.“

Изведнъж Стив дръпна ръце от нея. За момент тя изпита облекчение, но ръката му сграби скоростния лост и го блъсна в неутрално положение. Колата изведнъж започна да губи инерция. Тя веднага превключи и натисна газта, задминавайки линейката.

Колко ще продължи това, запита се Джийни. Трябваше да вкара колата в някой жилищен квартал с оживени улици, преди да е спряла или да се е разбила някъде. Обаче Филаделфия сякаш изведнъж се бе превърнала в лунен пейзаж.