![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Глупости някакви се получаваха. Или подът беше решил безспирно да си сменя цвета, или… Не, глупости! Макар че… Макар че може да е верен и варианта, при който като вървя през цялото време в кръг в малката огледална зала на Храд Спайн, аз в същото време да се придвижвам напред. Значеше ли това, че по този начин ще стигна до изхода? Очевидно, да, всъщност на мен друго не ми и оставаше.
Още няколко кръга — и отпред, направо от въздуха, се появи човек. Измъкнах ножа, защото пътеката ме беше довела до Бледния. Той не мърдаше, цялото му внимание беше погълнато от огледалото, пред което наемният убиец и поддръжник на Господаря стоеше. Ударих гръмко с крак по пода. Никаква реакция. Ами ако скъпият ми приятел Ролио, желаещ моята смърт още от самия Авендум, само се преструваше и чакаше подходящ момент? Не, не изглеждаше така.
Държейки ножа в готовност, аз пристъпих към заклетия си враг и спрях до него. Той така и не мръдна. Трябваше само да протегна ръката с ножа и Бледния щеше да е покойник. Исках го толкова дълго, но сега не бързах, а с удивление гледах лицето му.
Бледния така и не откъсваше очи от огледалото. Очите на убиеца бяха изцъклени от ужас и а-ха да изскочат от орбитите си, устните му бяха изкривени в измъчена гримаса, а от ъгълчето на устата му до брадичката и гърдите се точеше тънка струйка слюнка. Лявата ръка от китката липсваше. Внимателно го докоснах с ножа по рамото. Нула внимание. Обзе ме любопитство и погледнах в огледалото. Не видях нищо особено. Само Бледния и залата. Моето отражение отново го нямаше. Странно огледало в още едно странно и загадъчно място на Храд Спайн.
Дрехите на Ролио бяха омачкани и тук-там разкъсани, а по лицето му се виждаха няколко натъртвания. От оръжията имаше само кинжал и няколко метателни звезди на колана. След кратко размишление взех звездите за себе си. Макар че не бях в голямо разбирателство с това оръжие, когато джобовете са празни е грях да се оплакваш от намерен петак. Убиецът нямаше нито храна, нито лични вещи, и аз разочаровано цъкнах с език.
Не го убих. Не знам какво ме спря, но… Ами просто не можех! От него сега не идваше никаква заплаха. Разумът на Ролио се скиташе някъде много далече, а да прережа гърлото на безволно тяло не бях обучен. Не беше до образование или до квалификация, просто не можех. Затова го оставих сам с огледалото в света на сънищата. Вярно, че при отдалечаването си не се обърнах с гръб към Бледния. Много е неприятно да получиш нещо остро между лопатките. Когато все пак се извърнах от убиеца и направих буквално три крачки, се раздадоха бълбукащи хрипове. Бледния лежеше на пода, а от устата му в непрекъснат червен поток течеше кръв. В очите му отново се беше пробудил разумът и ужасът от осъзнаването на скорошната смърт. Той ме забеляза, опита се да изкриви устни в своята вечно насмешлива усмивка и умря. Очите му потъмняха и се обърнаха, а кръвта спря да тече и да залива дрехите и пода. Спокойно гледах тялото на този, който толкова много искаше да ме прати в мрака през последните два месеца, и после продължих пътя си — така или иначе нямах последни думи за своя враг.
Както и следваше да се очаква, при следващия кръг тялото и кръвта на Роли бяха изчезнали. Хвърлих неволен поглед към огледалото и изумено замръзнах. Определено изобщо не очаквах това, което ми показваше то…
Позната стая. Масивна маса, столове с извити облегалки и дълбоко кресло до прозореца, преграден с фигурална дървена решетка. На най-близката стена се виждаше картина на някаква божествена тема. Масата се огъваше от чинии с храна и бутилки вино. На нея стоеше човек и ядеше пиле. Човекът вдигна поглед от чинията, протегна силната си дебела ръка към бокала с вино и ме забеляза.