Републиката на крадците [bg]

— Това е Понта Корбеса — посочи нататък Търпение. — Градският вълнолом. Да разбирам ли, че никой от двама ви не знае много за това място?

— Предишният ни план беше да избягваме Картейн… завинаги — каза Джийн.

— Новите ви съдружници ще ви запознаят с всичко. Потърпете няколко дни, а после ще се чувствате много удобно, сигурна съм.

— Хм — измънка Локи.

— Като казах „удобно“, има едно последно нещо, което трябва да спомена.

— А именно? — попита Локи.

— Вие, естествено, имате право да общувате със Сабета по начина, по който тя ви позволи, но съглашения няма да бъдат приемани. Защото сте противници. Безпощадно ще се изправяте срещу нея и тя ще се изправя срещу вас. Плащаме ви, за да видим съперничество; ако ни разочаровате в този смисъл, уверявам ви, че това да останете без заплащане, ще е най-малкото ви безпокойство.

— Престани със заплахите — каза Локи. — Ще получиш проклетото съперничество.

Голямата лодка спря край каменен кей. Джийн се измъкна от нея и издърпа Локи подире си, после с неохота предложи ръка на Търпение. Тя я пое, като му кимна.

Сега бяха в сянката на фара, на участък от брега, застлан с калдъръм, отзад със складове и магазини със спуснати ролетки. Рядка гора от мачти се издигаше зад сградите; Джийн си помисли, че сигурно това е нещо като лагуна, където корабите могат да останат необезпокоявани. Странно, но мястото беше безлюдно; само малка група хора стояха до една карета.

— Търпение — каза Джийн, — ние какво трябва да… О, дявол да го вземе!

Търпение беше изчезнала. Моряците мълчаливо отблъснаха корабната лодка и потеглиха обратно към „Достигащ звездите“.

— Кучката знае как да напусне сцената — каза Локи, подхвърли последните парчета месо и сирене в устата си и избърса ръце в туниката.

— Извинете! — От групата край каретата се отдели мъж със сиво сако с брокат. — Вие трябва да сте господата Калас и Лазари.

— Трябва да сме — каза Джийн и на лицето му изгря приятелска усмивка. — Моля да ни дадете минута.

— О, разбира се — каза мъжът с неподправено картейнско произношение, наподобяващо по нещо лашейнския говор след няколко силни питиета.

— Е — каза тихо Джийн, като се обърна към Локи, — кои сме ние?

— Два плъха, които всеки миг ще си пъхнат носовете в голям и гаден капан.

— Имаме си имена, дребосък. Лазари и Калас. Трябва да решим основните въпроси, преди да започнем да разговаряме с хора.

— Ами добре — съгласи се Локи. — Нямаме време да упражняваме картейнското произношение, така че, по дяволите, няма да крием, че не сме местни.

— Приемам да имаме по-малко работа — каза Джийн.

— Добре. Тогава трябва да решим кой ще бъде железният юмрук и кой — кадифената ръкавица.

— Създаваш усещането, че ще наемеш да ти помагат две проститутки.

— Ако мислех, че ще е от полза, щях да те цапардосам, Джийн. Знаеш какво имам предвид.