Драконите на изчезналата луна [bg]

Войната на Хаоса и заминаването на боговете, довели до опустошението на други части на Ансалон, бяха донесли на Санкшън просперитет. В началото всички бяха смятали, че градът е загубен, без да има кой да го управлява и защитава от неизменно надвисналата заплаха от реките от лава, изливащи се от близките Господари на Смъртта. Ала в този момент се бе появил мъж на име Хоган Примката, който го бе спасил от унищожение. Хоган използвал могъща магия, която така и не пожелал да разясни на любопитните, и променил руслото на огнените реки, след което се разправил със злодеите, които дотогава се разполагали както намерят за добре в Санкшън. Към търговците и всички, търсещи по-добър живот, била отправена покана да се заселят в града и почти като по чудо Санкшън изведнъж потънал в благоденствие, а към пристаните и складовете му потекли стоки и пари.

Вперили поглед в богатствата му, изпитващи остра нужда от достъп до излаза му към морето, Мрачните рицари бяха пожелали да си го възвърнат и ето че сега той отново бе техен.

След унищожението на Квалинести, окупацията на Силванести и превземането на Соламния можеше с пълно право да се заяви, че онези части от Ансалон, които Мина не владееше, просто не си струват труда. Най-сетне кръгът бе затворен, а Господарката на Нощта отново се бе завърнала там, откъдето бе започнала легендата.

Предупредени за приближаването на Мина, гражданите на Санкшън, които бяха изтърпели доскорошната обсада без кой знае какви големи неудобства, се бяха вслушали в слуховете за жестокостта на Мрачните рицари. Ето защо от страх, че ще бъдат поробени, че домовете им ще бъдат разграбени, дъщерите им изнасилени, а синовете — изклани, жителите на града бяха побързали да натоварят имуществото и себе си на лодки и каруци и да го напуснат.

Малцина бяха останали: бедните, нямащи възможност да заминат; кендерите (които нямаше как да надвият природата си); както и авантюристите, за които нямаше богове и които не дължаха сметка никому освен на самите себе си. Сега всички те стояха по улиците и наблюдаваха пристигането на армията — някои апатично, други с нетърпеливи изражения.

По отношение на бедните животът им и без друго бе достатъчно мизерен, така че нямаше от какво да се страхуват. Що се отнася до авантюристите, при тях главна роля играеше гледката на двата огромни, подсилени с ковано желязо сандъка, които рицарите превозваха под съпровода на голяма охрана чак от Палантас. В тези сандъци се намираше голяма част от богатството на Ордена. Богатство, събирано грижливо и алчно от самия покоен лорд Таргон. Носеха се слухове, че Мина възнамерява да разпредели парите между онези, които се бяха сражавали заради нея, но все още никой не ги беше потвърдил.

„Да подсили вярата на последователите си с помощта на купища пари… без съмнение мъдър ход — помисли си Джерард. — Това със сигурност ще спечели сърцата им и верността на войниците й.“