Драконите на изчезналата луна [bg]

Младият войн с огромно усилие на волята се помъчи да овладее гнева си и да потисне желанието да забие меча си в гърдите на рицаря. Трябваше да обмисли нещата трезво. През цялото време проклинаше от дъното на душата си Мина, задето бе прозряла толкова дълбоко в сърцето му.

— Момчета, нещо сте се объркали — каза той, като се стараеше да говори възможно най-миролюбиво. В същото време подкара леко коня, за да се озове между Клорант и краля на елфите. Сетне посочи надолу. — Битката е в тази посока. Зад гърбовете ви.

— Няма да имаш неприятности с Мина, Джерард — обеща Клорант. — Вече сме намислили какво да й кажем. Ще я излъжем, че ни е нападнал вражи патрул и се е наложило да се укрием в планината. Ще успеем да отблъснем нападателите, ала в объркването елфът ще се прости с живота си.

— Ще довлечем няколко тела дотук — прибави друг. — Ще се намажем с кръвта им… за да бъде по-правдоподобно.

— С радост ще окървавя всекиго от вас — произнесе Джерард, — но едва ли ще ми се наложи. Елфът не си заслужава. Не застрашава никого.

— Застрашава Мина — каза Клорант. — Направи опит да й отнеме живота, когато бяхме в Силванести. Тогава Единият бог ни я върна, ала следващия път дяволът може и да сполучи.

— Ако се е опитвал да убие Мина, оставете нея да се разправя с него — отговори Джерард.

— Тя не може да прозре измамната му природа — не отстъпваше Клорант. — Налага се да я защитаваме от самата нея.

„Още един ревнив влюбен — даде си сметка Джерард. — Всеки един от тях е влюбен в нея. Това е истинската причина, поради която искат да убият елфа.“

— Дай ми меч. И сам мога да водя битките си — заяви Силваношей, като накара коня си да застане редом с този на младия войн. Кралят на елфите му хвърли горд и изпълнен с презрение поглед. — Няма нужда да се биеш заради мен.

— Млад глупак! — изръмжа с ъгълчето на устата си Джерард. — Млъкни и ме остави да се оправя с тях!

А на висок глас каза:

— Мина ми заповяда да го охранявам и аз съм длъжен да се подчиня. Дори положих клетва за това, също както и вие. Ако случайно не ви е ясно, съществуват и такива неща, като чест. Чували сте за нея, нали?

— Чест! — Клорант плю на земята. — Говориш като проклет соламниец. Имаш избор, Джерард. Можеш да се махнеш оттук и да ни оставиш да се разправим с елфа, в който случай ще се погрижим да не пострадаш. Или можеш да се превърнеш в един от труповете, които ще оставим след себе си, за да подкрепим историята си. И не се тревожи — прибави с ехидна усмивка. — Ще споменем пред Мина, че си умрял „с чест“.