Драконите на изчезналата луна [bg]

Поредният бърз поглед разкри на Джерард, че Силван е успял да се добере до меча на мъжа. Младежът зае отбранителна позиция и мрачно се втренчи в очите на враговете си, двама от които все още бяха на коне и имаха оръжия. Падналият рицар тъкмо се изправяше на крака.

Единият от конниците подкара коня си в галоп право към Силваношей с намерението да го обезглави с един-единствен удар. В отчаянието си Джерард обърна гръб на Клорант. Оставяше се напълно открит, ала ако искаше да защити елфа, не му оставаше нищо друго. Смушка коня си и накара животното да подскочи стреснато напред и да застане между атакуващия рицар и младия крал.

Клорант му нанесе удар отзад. Мечът му се стовари върху шлема на младия войн, карайки ушите му да зазвънтят, превръщайки мислите му в купчина натрошени парчета. Сетне Клорант изведнъж се оказа встрани от него и острието на меча му проблесна във въздуха.

— Спрете всичко това! — извика яростно един женски глас. — В името на Единия бог, спрете тази лудост!

Рицарят, устремен в галоп към елфа, дръпна с такава сила юздите, че двамата с животното практически паднаха по гръб. Джерард с мъка успя да задържи собствения си кон, за да не ги прегази. Чу как Клорант на свой ред рязко си пое дъх и се забори да овладее животното си.

Джерард свали оръжие и потърси с очи притежателката на гласа. По ужасения поглед на Клорант можеше да се заключи, че Мрачният рицар си мисли, че е чул Мина. Но той знаеше, че не е така. Гласът му беше познат. Можеше единствено да се надява, че Одила ще успее да се справи с онова, което е подхванала.

С побледняло лице и мантия, която се заплиташе в глезените й, Одила се приближи и застана в центъра на блъсканицата от запотени, окървавени и озверели мъже. Жената войн протегна ръка и отмести един от мечовете.

Сетне се взря заплашително в Клорант.

— Какво означава това? Не чухте ли заповедта на Мина, че към този елф трябва да се отнасяте със същото уважение, каквото проявявате и към нея? — Тя огледа със святкащ поглед всеки поотделно, включително Джерард. — Свалете оръжията! До един!

Поемаше огромен риск. Дали мъжете гледаха на нея като на истинска свещенослужителка, представител на Единия бог, някой също толкова недосегаем, както и самата Мина? Или пък я смятаха за обикновена последователка, не по-различна от тях?

Рицарите се колебаеха, поглеждайки се несигурно. Джерард мълчеше, като се опитваше да изглежда също толкова виновен и поразен, колкото останалите. Позволи си да хвърли един предупредителен поглед на Силваношей, ала елфът и без друго бе проявил достатъчно здрав разум, за да държи устата си затворена. Младежът дишаше тежко, без да изпуска от очи враговете си.

Одила присви очи. Сега гледаше дори още по-остро от преди.