![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
— В името на Единия бог, свалете оръжията — нареди отново, и този път посочи право към Клорант. — Иначе рискуваш да ме ядосаш дотам, че ръката ти да се съсухри!
— Ще кажеш ли на Мина за случилото се? — попита сърдито той.
— Зная, че постъпвате така, понеже се тревожите за Мина — отвърна поомекнало Одила. — Но няма нужда да я защитавате. Единият бог я държи в ръката си. Единият бог знае кое е добро за нея и за всички нас. Елфът е жив единствено защото Единият бог иска да е така. — Тя посочи към Санкшън. — Включете се в битката. Вашите врагове са там.
— Ще кажеш ли на Мина? — повтори Клорант, вече със страх в гласа.
— Няма — отговори тя. — Но ти ще го сториш. Ще й признаеш всичко и ще поискаш от нея прошка.
След още един кратък миг на колебание Клорант свали меча и го прибра отсечено в ножницата. Сетне даде знак на другарите си да направят същото. Чак тогава хвърли един последен, изпълнен с ненавист поглед към елфа, обърна коня си и препусна надолу по хълма към Санкшън. Приятелите му го последваха.
Джерард въздъхна облекчено и се изхлузи от седлото.
— Добре ли си? — попита той Силваношей, като го огледа внимателно. По дрехите на младежа имаше няколко капки кръв, но иначе не се забелязваше нищо сериозно.
Кралят на елфите се отдръпна и го огледа подозрително.
— Ти… един Мрачен рицар… рискува живота си заради мен. И се изправи срещу своите. Защо?
Джерард нямаше как да му признае истината.
— Не го направих заради теб — отвърна сърдито. — Сторих го заради Мина. Тя ми заповяда да те охранявам, не си ли спомняш?
Лицето на младежа се отпусна.
— Сега ми става ясно. Благодаря ти.
— Благодари на Мина — измърмори грубо Джерард.
Сетне с мъка закуца към Одила.
— Добра работа — каза й тихо. — Представлението си го биваше. И все пак ми е любопитно… Какво щеше да стане, ако Клорант не се беше хванал на въдицата? За момент ми се стори, че ще се случи точно това. Какво щеше да направиш тогава?
— Странно е — отговори тя. Очите й гледаха невиждащо, а в тона й се усещаше вглъбеност. — В секундата, в която отправих заплахата, вече знаех, че имам властта да я изпълня. Можех да съсухря ръката му. Можех.
— Одила… — опита се да възрази той.
— Няма значение дали ми вярваш или не — рече безрадостно жената войн. — Нищо не може да спре Единия бог.
После стисна здраво медальона, окачен на шията й, и се върна обратно при каруцата.
— Нищо не може да спре Единия бог — повтори. — Нищо.
10
Призрачен град
Яздейки в челния отряд на армията на победителите, която, без да среща каквато и да е съпротива, тъкмо навлизаше в Санкшън през Западните врати и маршируваше триумфално по прочутия Път на корабостроителя, Джерард се вглеждаше в града и не виждаше нищо друго, освен призраци: призраци на отминалото и настоящето, на благоденствието и войната.
Добре си спомняше какво е чувал за Санкшън. Спомняше си — така, сякаш се бе случило другиму, а не на него — как двамата с Карамон Маджере бяха разговаряли за това, че се надява да го прехвърлят в този град. Някъде, където все още има истинска война, бе казал тогава, или ако не го бе казал, поне си го беше помислил. Сега поглеждаше назад към собствения си призрак от онова време и виждаше единствено неопитен младеж, лишен и от капчица здрав разум, както и от елементарната способност да прецени кога животът му е предложил повече от необходимото.
„Кой знае какво си е мислел Карамон за мен?“ Джерард се изчервяваше само при спомена за глупавите си изявления в присъствието на мъдрия войн. Карамон Маджере се бе сражавал в много войни. И знаеше истината за славата — че е просто окървавен и ръждясал стар меч, окачен на стената на спомените. Докато подминаваше телата на защитниците на Санкшън, Джерард виждаше с очите си истинското лице на войната: лешоядите долитаха и размахваха криле, докато се бореха кой пръв да избоде очите на мъртвите; мухите изпълваха въздуха на гъсти рояци; мъжете от отрядите по разчистването се смееха и шегуваха, докато пълнеха ръчните си колички със застинали тела и ги изсипваха в масовите гробове.
Войната беше крадец, който се осмелява да заговори Смърт, след което го ограбваше и лишаваше напълно от благородното му достойнство, оставяше го без дрехи, изхвърляше тялото му в някоя яма и го покриваше с вар, за да прикрие непоносимата смрад.