Детето на нощта [bg]

- Не мога да се съглася - вдигна рамене Селик. - Всъщност няма значение. Скоро ще можете да ги попитате лично. Има ли още нещо, с което да съм ви полезен?

Дарик поумува, не забравяше, че всички наоколо го слушат и също като него не искат да повярват. Щеше му се да не бе тръгвал без доскорошните си придружители от Дордовер, сега поне би могъл да ги разпита. От тези отрепки на борда на „Оке­ански бряст“ не очакваше прями отговори.

- Настоявам веднага да ми предадете Ериан Маланвей, след което да напуснете кораба, за да избегнем още кръвопролития. Разполагам с над двеста конници и тридесет магове. Ако ни при­нудите, ще превземем кораба.

- Както сам изтъкнахме, Ериан Маланвей е в моя власт. Дейс­твията ви могат да причинят нежелана от никого смърт. Пред­лагам да се въздържите.

- Няма да я убиеш - присмя му се Дарик. - Тя е единствени­ят коз, който държиш.

- Щом не вярвате, нападайте. Но рискът не си струва, поне според мен.

Дарик се обърна към Айзак.

- Отрядът да заеме позиция на кея. Всички да останат по седлата. Не допускайте никого до кораба. Ако се опитат да отп­лават, изгорете платната. - Генералът пак се вторачи в Селик. - Тук си нежелан. И няма да те пуснем в открито море. Помис­ли дали е разумно да вдигнете платната.

- Благодаря, че ме предупредихте - кимна Селик, - но това са празни приказки.

Той се махна от релинга.

Айзак подреди кавалеристите и скоро образуваха полукръг в четири редици, маговете застанаха между войниците. Някои вдигнаха магически щитове, другите в средата се подготвиха за нападателни заклинания.

От изток вече се чуваше тропот на много коне и Дарик се пи­таше дали думите на Селик няма да се потвърдят. Неохотно насочи коня към западния фланг на строената си войска. Щрак­на с пръсти към един елф, който веднага дойде при него.

- Какво виждаш?

- Стотици конници в униформата на Дордовер. Сред тях са и маговете, които пътуваха с нас, яздят близо до челото на коло­ната.

- Тъй ли било... - Дарик стисна зъби и вдигна ръце. Настъ­пи тишина. - Пълна готовност! Не сме сигурни дали това е дру­жеска войска. Чакайте заповед от мен или от командир Айзак. Повтарям - пълна готовност!

Несъмнено го чуха и на кораба, в който той се загледа. Ня­къде там държаха в плен Ериан. Елфите наглед си вършеха работата свободно, но Черните криле ги наблюдаваха зорко. Очевидно трябваше да бъде предпазлив. Още не искаше да по­вярва, че има сговор между Ловците на вещери и Дордовер, обаче доказателствата се трупаха. Селик протакаше, за да се подготви за отплаване. Успееше ли, щеше да ги затрудни твър­де много.

- На какво разстояние са? - попита, без да се обръща.

- Ей сега ще пристигнат. Напредват в колона по трима, ло­шо подредена. Вие нямаше да сте доволен, ако ги командвахте.

Дарик се озърна към елфа.

- Убеден съм, че не би ми харесало да ги командвам.

- Не беше ласкателство, сър - смути се войникът. - Но това може би показва, че са зле и с дисциплината.