![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Томи махна към камарите хартия.
— Момчета, готови ли сте да започнете с лепилото? Сега ще провалим операцията на Хуертас. Къде е вашият репортер? Не съм го виждал от известно време. — Той посочи лаптопа си и чак сега забеляза мълчанието на другарите си. — Всъщност Шариф не ни трябва, нали? Имаме с какво да записваме.
Робърт погледна Карлос и Уинстън. Уини леко поклати глава. Явно никой нямаше вести от Странника.
— Естествено, Томи — каза Робърт. — Всичко…
— Всичко е наред, професор Паркър. — Гласът на Шариф прозвуча от лаптопа. — Защо не ползвате професор Гу за оператор?
Откачиха лаптопа от каишката и гласът обясни на Робърт къде да застане. Всъщност гласът беше доста настоятелен за това накъде да насочат камерата: искаше да има видимост и към коридора, по който бяха дошли.
Внезапно пред главата на Робърт се появиха букви. Това беше мълчаливо съобщение… а буквите бяха зелени.
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Здрасти, мой човек!</sm>
— Аз…
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Аа! Бъди дискретен. Не искаме Алфред да разбере, че съм се върнал да ви помогна.</sm>
„Алфред ли?“
Никой от останалите не подозираше за завръщането на Странника. Томи подхвърляше парчета хартия във въздуха и ги пръскаше със спрея.
— Робърт, снимаш ли?
Робърт погледна екрана на компютъра…
— Да.
Ефектът от аерозолното лепило наистина бе впечатляващ. Щом веществото попаднеше върху късчетата, те се събираха като магнитчета. Така получената маса бавно се спускаше към пода, макар че понякога оставаше да виси във въздуха. Томи се засмя и бутна една от купчинките. Тя се разлюля като плод в невидимо желе.
— Опитайте и вие. Само не се пръскайте един друг. — Томи подхвърли няколко шепи хартия във въздуха.
Робърт се отдръпна и продължи да снима — нали беше оператор.
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Виждаш ли накъде те накара Алфред да насочиш камерата? Приближава се една светлинна.</sm>
Наистина, някой тичаше надолу, към подземието на Хуертас.
Беше Мири. И викаше:
— Робърт! Робърт!
Всички се обърнаха и я зяпнаха.
Мири спря до тях, останала без дъх.
Уинстън се обърна към Робърт.
— И тя е Гу, нали?
— Ами… това е внучката ми.
— Мисля, че се разбрахме да запазим това в тайна. — Погледът му беше по-ясен от всяко съобщение: „Ще съсипеш всичко“.
Най-учуден беше Томи.
— Как се е промъкнала през охраната? Ченгетата сигурно са след нея.
— Не, не — Мири се мъчеше да си поеме дъх. — Трябва да повикаме полиция.
— Не обръщайте внимание на детето. Спомнете си защо сте тук. — Лаптопът явно имаше свое мнение.
Робърт подаде компютъра на Уини и пристъпи към Мири.
— Как ни откри?
— Бяхме с Хуан и… — Тя се поколеба и го погледна уплашено. Обичайното й самочувствие беше изчезнало. — Някой те използва, Робърт. Мисля, че може би, може би… убиха Хуан!
— Не точно… — Гласът от лаптопа изглеждаше разколебан.
Мистериозният Странник → Робърт: <sm>Алфред беше сложил упойващ газ в коланите ви и сега се чуди защо все още стоите на крака.</sm>
— Господа — продължи гласът, — съветвам ви да си спомните защо сте тук.
Томи погледна Карлос, после Уинстън, после Робърт.
— Да, припомнете ми. Защо всъщност сме тук?
Карлос и Уини не смееха да го погледнат в очите. Библиотекарят промърмори нещо на мандарин.
— Мислехме, че постъпваме правилно — каза Уинстън.
„По-скоро всеки според вижданията си, но… да са убили Хуан?“ — помисли Робърт и каза:
— Измамихме те, Томи. Някой друг стои зад всичко това.
Паркър пристъпи към една от купчините и я изрита.
— Но… Мислех, че идеята е моя. — Погледна Мири и започна да навързва нещата. Раменете му се отпуснаха. — Добре, аз съм стар глупак. Кой ме разиграва, Робърт?
— Не знам.
Мистериозният странник → Робърт: <sm>Аз знам. Може и да ти кажа някой ден.</sm>
Явно Уини и Карлос не виждаха съобщенията.
— Трябва да повикаме полиция — обади се Мири.
— Не е безопасно да мърдате. Останете, където сте — каза лаптопът.