Парижка вендета [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692268
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Парижка вендета [bg]». Краткое содержание книги:
„Парижка вендета“ носи всички отличителни черти на Стив Бери: размах, широта, усещане за история. Плюс невероятен, спиращ дъха съспенс. Обичам го този човек!“
Лий Чайлд „Стив Бери винаги намира страхотни начини да свърже минало и настояще в чудесните си трилъри. А „Парижка вендета“ е най-добрият от тях“. Харлан Коубън
Трите машини бяха достатъчно близо, за да предизвикат тревогата му.
В следващия миг хеликоптерът се отклони, оставяйки достатъчно пространство за едномоторника със силно клатещи се крила.
Зад гърба му прозвучаха стъпките на останалите, включително и на Ларок.
— Съдбата ни се приближава — обяви той и посочи самолетите.
Елиза Ларок вдигна глава към ясното небе. Малкият самолет се спускаше, светлият кръг на витлото сочеше право към площадката. Зад него слънцето за миг се отрази в нещо метално. Изтребител.
— По всичко личи, че някой прави опит да се справи с проблема — спокойно отбеляза Торвалдсен, давайки си ясна сметка, че свалянето на самолет над центъра на Париж е напълно изключено.
Какво ли ни е подготвила съдбата? — запита се той.
Малоун натисна щурвала наляво и с изненада установи, че трябва да използва цялата тежест на тялото си, за да го задържи в това положение. Някаква невидима сила се бореше да го върне обратно. Беше се надявал, че металната кутийка е свързана с управлението на самолета, но вече му стана ясно, че „Скайхок“ се контролира от другаде. Машината отказваше да се подчини на командите му и продължаваше да поддържа предварително зададения й курс.
Започна да натиска педалите с надеждата, че може да осъществи някакъв контрол, но всичко беше напразно. Вече виждаше с просто око, че мишената е Айфеловата кула. По всяка вероятност там беше монтирано устройство, което неотразимо привличаше самолета — също както в „Инвалидите“.
— Кажи на „Торнадото“ да активира ракетите — заповяда в микрофона той. — И разкарай по-надалеч хеликоптера!
— Няма да взривя този самолет с теб! — отсече Стефани.
— Не знаех, че толкова много ме обичаш.
— Долу има хиляди хора.
Той се усмихна. Точно тези думи беше очаквал. После изведнъж му хрумна нещо. След като електрониката отказва да се подчини на физически команди, може би ще трябва да я излъже по друг начин.
Протегна ръка към един от червените бутони на таблото и изключи двигателя.
Перката направи няколко оборота по инерция и замря.
— Какво правиш, по дяволите? — прозвуча в ушите му гласът на Стефани.
— Реших да прекъсна кръвоснабдяването на мозъка.
— Мислиш, че по този начин ще изключиш компютрите?
— Ако не стане, значи имаме сериозен проблем.
Сведе поглед към кафяво-сивата лента на Сена долу.
Самолетът бързо губеше височина. Висотомерът показваше 1500 метра.
— Май висим на косъм — процеди през зъби Малоун.
Сам изскочи от асансьора на последната площадка. На закритата площадка нямаше никой. Той реши да действа максимално предпазливо. В случай че бе сбъркал за Ашби, щеше да се наложи да дава невъзможни обяснения. Рискуваше да бъде разкрит, но нещо му подсказваше, че трябва да поеме риска. Започна да се озърта и да оглежда хоризонта във всички посоки. И видя самолет, който бързо се приближаваше. Зад него летеше военен хеликоптер.
По дяволите предпазливостта! Обърна се и хукна нагоре по железните стъпала, които водеха до най-горната площадка. Стъклената врата беше заключена. Очите му бързо откриха секретното резе в долната й част. Без ключ нямаше как да я отвори. Хукна обратно, вземайки металните стъпала по три наведнъж. Втората врата също се оказа заключена. Безпомощно заблъска с юмруци по дебелото стъкло. Хенрик беше там. А той не можеше да направи нищо.
Елиза забеляза спирането на перката. Самолетът започна да губи височина. Намираше се на не повече от километър от кулата и продължаваше да лети право към нея.
— Този пилот е луд! — възкликна един от членовете на клуба.
— Това все още не е ясно — спокойно отвърна Торвалдсен.
Тя беше впечатлена от самообладанието на датчанина, който въпреки сериозността на ситуацията изглеждаше абсолютно спокоен.
— Какво става тук? — попита Робърт Мастрояни, обръщайки се към нея. — Аз се включих в клуба със съвсем други идеи.
Торвалдсен се обърна към италианеца, огледа разтревоженото му лице и кротко отвърна:
— По всяка вероятност всички ще умрем.
Малоун продължаваше да се бори с лостовете за управление.
— Хайде, включи двигателя! — разтревожено настоя Стефани.
— Опитвам се.
Протегна ръка и натисна червения бутон. Моторът изпращя, но отказа да запали. Продължаваше да губи височина. Острият връх на Айфеловата кула беше на малко повече от километър.
Опита пак и този път успя. Моторът се разтърси и издаде оглушителен рев. Перката се завъртя, скоростта бързо нарасна. Без да дава време на електрониката да реагира, Малоун отвори дроселите докрай и натисна щурвала. Понесен от вятъра, самолетът описа плавен завой и профуча на броени метри от кулата. Малоун ясно видя хората, които стояха на най-горната площадка и сочеха към него.