Произход на политическия ред [bg]

Не след дълго арабските племена трябва да се променят от завоеватели във владетели, които управляват богати земеделски земи с уседнало население. На халифите не се налага да измислят топлата вода по отношение на държавните институции, тъй като около тях е пълно с примери на добре развити държави или империи. Сасанидската империя е най – пряк модел на централизирана администрация след падането ѝ под арабско господство. Византийските практики също са добре познати на християните, които живеят в отнетите от Константинопол територии и мнозина от които работят за новата мюсюлманска администрация.

В кой момент възниква истинска мюсюлманска държава? Относителната липса на документални за разлика от литературни източници затруднява отговора на този въпрос. По времето на омаядския халиф Абд ал–Малик (685–705), а вероятно още по времето на втория омаядски халиф Муавия (661–680) със сигурност съществува държавно управление, което поддържа постоянна армия и полиция, събира регулярно данъци от поданиците си, поддържа бюрокрация, която събира тези данъци, правораздава и разрешава спорове и е в състояние да възлага строителството на обществени сгради като грандиозни джамии.

По–трудно е да се твърди, че самият пророк Мохамед основава държава, а не племенна коалиция, тъй като по негово време не съществува нито един от тези институционални елементи.

Персийският идеал за абсолютна монархия се основава на властелин, който е толкова могъщ, че е в състояние да поддържа мира и да обуздава въоръжените, грабливи елити, най–голям източник на конфликти и безредици в аграрните общества. Разглеждайки тези общества от съвременна демократична гледна точка, сме склонни да възприемаме монарсите в аграрните общества като част от хищническия елит, титулувани вероятно от други олигарси, за да защитават техните ренти и интереси. В действителност в тези общества почти задължително наблюдаваме тристранна борба между владетел, аристократичен или олигархичен елит и участници извън елита като селяните и градските жители. Владетелят често е на страната на последните срещу олигархията както за да осуети потенциални политически предизвикателства, така и да гарантира своя дял от данъчните приходи. В това можем да видим наченките на идеята за монархията като представител на всеобхватния обществен интерес. Вече видяхме как в Китай императорите се чувстват застрашени от разрастването на латифундии под контрола на олигархични елити и използват силата на държавата, за да се опитат да ги възпрат или разединят. По същия начин в Сасанидската империя абсолютната монархия се разглежда като защитник на реда срещу различните елити, чиито междуособици накърняват интересите на обикновените граждани. Така че в случая сме свидетели на силен акцент върху прилагането на законодателството от страна на монарха като критерий на справедливост.