Светлина в пукнатините [bg]

ДВАЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Начело на групата крачеше Никол — единствената, която нямаше търпение да стигне до училището. Гамаш обаче знаеше, че напразно бърза, защото ключът бе у него.

Жером държеше Терез за ръка. И двамата носеха черни пухени якета и дебели ръкавици в бяло. Изглеждаха като Мики и Мини Маус, излезли на разходка.

Главен инспектор Гамаш изпревари комисар Брюнел и отключи входната врата на училището. Задържа я отворена, за да влязат останалите, но той самият не влезе, а остави вратата бавно да се затвори.

През заскрежения прозорец видя как вътре светват лампите и чу металическо издрънчаване, когато капакът на печката бе вдигнат и върху тлеещата жарава бяха хвърлени нови цепеници.

Отвън обаче цареше тишина.

Гамаш отметна глава назад и се вгледа в нощното небе. Дали някоя от ярките точици там бе не звезда, а сателит, който скоро щеше да ги отведе отвъд селото?

Насочи погледа си обратно към земята. Към къщичките. Пансиона, пекарната. Смесеният магазин на мосю Беливо. Книжарницата на Мирна. Бистрото. Толкова пъти бяха хапвали вкусно там и бяха обсъждали различни теми. Двамата с Жан Ги. Лакост. Дори и Никол.

Години наред.

Всеки момент щеше да даде нареждане да се направи последната връзка и след това нямаше да има връщане назад. Както Никол много ясно бе подчертала, в крайна сметка щяха да ги открият. И да ги проследят дотук.

И тогава никакви дървари, ловци, селяни, смахнати поетеси, велики художнички и собственици на пансиони нямаше да могат да спрат онова, което щеше да се случи. На Трите бора. На всички негови жители.

Арман Гамаш обърна гръб на спящото селце и влезе в сградата на някогашното училище.

Жером Брюнел бе заел мястото си пред един от мониторите, а Терез стоеше права зад него. Ивет Никол седеше до доктор Брюнел пред своя собствена клавиатура и монитор, а гърбът й бе превит все едно имаше вдовишка гърбица.

Всички се обърнаха и погледнаха главния инспектор.

Гамаш не се поколеба. Кимна и Никол се пъхна под бюрото.

— Да действам ли? — попита.

— Oui — отвърна детективът с рязък и решителен тон.

Настъпи тишина, сетне се чу изщракване.

— Готово — извика младата жена и изпълзя изпод бюрото.

Гамаш срещна погледа на Жером и кимна.

Жером се пресегна, изненадан, че пръстът му не трепери, и натисна бутона за включване на компютъра. Примигнаха светлини. Последва тихо пращене и след секунда екраните им грейнаха.

Гамаш бръкна в джоба си и извади прилежно сгъната хартийка. Приглади я и я постави пред Жером.

Полицай Никол я погледна. Забеляза герба. Поредицата от букви и цифри. Вдигна очи към главния инспектор.

— Националният архив — прошепна. — Божичко, може и да се получи.

— Добре, всички системи работят и сме свързани с интернет — докладва Жером. — Всички програми за криптиране са активни. Щом вляза с кода за достъп, часовникът започва да тиктака.