Кодът на Атлантида [bg]

Хотел „Софител Теранага“

Дакар, Сенегал

09.09.2009

Лурдс работеше върху надписите. Разполагаше с достатъчно парчета от пъзела, за да започне да го подрежда. При условие че разполага с подходящата легенда и че в трите надписа се говори за едно и също събитие, той би могъл да се опита да замести някои от думите в тях с думи от легендата.

Направи кратък списък на думите, с които експериментираше.

Потоп.

Бог.

Опасност.

Проклет.

И четирите трябваше да ги има и в надписите.

При руския метод на шифриране текстът се пренареждаше преди процеса на кодирането, така че заглавията, поздравите, встъпителните части и другите стандартни елементи се изваждаха. Този процес смесваше записаното до такава степен, че разчитането на резултата без ключ ставаше почти невъзможно, тъй като редуцираше многословието, което обикновено се среща в шифрованите съобщения.

Въздъхна и се протегна. Напразно се помъчи да намери удобна позиция, а гърбът и раменете го боляха жестоко. Хвърли поглед към телевизора и превключи на ESPN, но без звук. Погледа малко, за да отмори очите си, като промени разстоянието на фокусиране.

На вратата се почука.

Надигна се предпазливо — помнеше мъжа от Ил дьо Гори, който благодарение на Наташа бе паднал злополучно върху калдъръма. Изпита слаб пристъп на déjà vu. Отиде до гардероба и погледна за ютия. Предлаганата от хотела беше малка и съвсем лека. Жалко оръжие в най-добрия случай.

Чукането се повтори, този път по-настоятелно.

Лурдс надникна през шпионката. Лесли Крейн стоеше в коридора със скръстени на гърдите ръце. Изглеждаше малко раздразнена.

За момент той се замисли дали да отвори. Беше почти полунощ. Можеше да се оправдае, че е заспал. Но пък тя можеше да е взела единия от ключовете за стаята му, както беше станало миналия път. Не беше проверил.

Предаде се и отвори вратата, но не й стори път.

— Да?

— Искам да поговорим — каза Лесли.

Лурдс скръсти ръце и се облегна на касата на вратата.

— Е? — остро попита Лесли.

— Какво „е“?

— Няма ли да ме поканиш да вляза?

— Реших, че е по-добре първо да разбера в какво настроение си.

— В чудесно — сърдито рече Лесли.

— Добре тогава. Можеш да влезеш. Но има едно основно правило — станеш ли неприятна, тръгваш си. Дори ако ми се наложи да те изнеса навън.

Лесли се наежи.

— Не бързаше да ме изхвърлиш преди няколко вечери.

Лурдс се усмихна.

— Онази вечер ми се стори доста привлекателна. — Отстъпи настрани. — Напоследък обаче не чак толкова. Все пак заповядай.