Кодът на Атлантида [bg]

Влезе в стаята, изпразни малкото куфарче на леглото и намери две кутии патрони за пистолетите. Имаше и някакъв малък пакет, пълен с нещо подозрително, което приличаше на марихуана. Наркотикът едва ли щеше да предизвика особено вълнение на острова, но щеше да стане повод за дълги разговори с местната полиция, докато хванатият натясно не си плати, за да го оставят на мира.

Остави пакета при дрехите.

Прибра патроните и пистолетите в куфарчето, затвори го и излезе през вратата, както си беше боса.

— Май кракът му е счупен — каза някой.

— Какво стана? — попита друг.

— Падна от балкона.

— Пиян ли е?

— Ако не е, сигурно му се иска да бъде.

Застанал в края на тълпата туристи около гърчещия се мъж, Лурдс се озърна. Стомахът му се сви тревожно.

— Къде е Наташа? — попита Лесли, която стоеше до него.

Той поклати глава.

— Не зная.

— Мислиш ли, че тя…? — Лесли се поколеба.

— Не е тя — каза Гари. — Виждал съм я как действа. Щеше да го застреля.

— Не и ако просто исках да предизвикам безпокойство, за да се махнем оттук.

Лурдс се обърна и видя Наташа да стои зад него. Държеше куфарче.

— Откъде взе това нещо? — попита той.

— От стаята му. — Наташа кимна към мъжа, който се беше свил в ембрионална поза на земята.

— Ти ли го направи?

Наташа отвърна на погледа му без капка вина.

— Мислех да го застрелям. Но реших, че не бихме могли да се махнем, без да ни се наложи да отговаряме на много въпроси. — Тя сви рамене. — А така прилича просто на турист, претърпял злополука.