![Тайната на Диор [calibre 5.34.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/8/tajnata-na-dior-calibre-5-34-0-download.jpg)
Тайната на Диор [calibre 5.34.0]
- Автор: Лестер Наташа
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Тайната на Диор [calibre 5.34.0]». Краткое содержание книги:
Десетилетия по-късно модният историк Кат Журдан ще открие във вилата на баба си, на брега на Корнуол, огромна колекция почти недокосвани оригинални рокли на Диор. Известен писател ще й помогне да разнищи невероятната история за това как те са се озовали там. Това е история за любов като от приказките и за брутална война.
— О, Господи – промълви Кат и изтри очите си, като се опитваше да си представи баба си слаба като скелет. И деветдесет хиляди загинали жени. Как ли се е чувствала баба й, ставайки свидетел на смъртта в толкова невъобразими и колосални размери? Как изобщо бе възможно да се е случило всичко това?
Изправи се, отиде към отсрещния прозорец и докосна стъклото. Отвън цареше полумрак. Здрач и тъмносиньо море.
— Майка ми умряла седмица след като ме родила – каза тя и дочу как Елиът рязко си пое дъх. Въпреки че не изпитваше истинска обич към майка си – как да обичаш някого, за когото нямаш никакъв спомен – все още й бе тежко да разказва тази история. Историята за майката.
Кат се насили да продължи, като се върна още по-назад във времето, към по-безопасна част от историята.
— Била лекарка и стажувала в болница в Сидни. Забременяла с мен – връзка с лекар, който не искал да има нищо общо с някакво бебе. Никога не ме е търсил, а майка ми никога не казала на Марго името му – предполагам е смятала, че ще разполага с достатъчно време да го направи по-късно, след като се родя, ако той реши да поеме някаква отговорност. Както и да е, работила до самото раждане. Това било нещо нормално за жена, която иска да се докаже, особено в онези времена. Затова мислех, че претоварването и умората са били причината това да се случи.
Кат стисна устни, пое въздух, надмогна свиването на гърлото и паренето в очите си и продължи.
— Починала от сърдечносъдови усложнения вследствие на раждането. Бях обсебена от това за известно време, докато следвах медицина, проверих всички рискови фактори – нямаше никакви, освен факта, че бременността оказва по-голям натиск върху сърцето. Обаче жените с наследствени или други предшестващи сърдечни заболявания са много повече изложени на риска от сърдечносъдови усложнения. Днес толкова много изследвания показват връзка между недохранването на плода и сърдечните заболявания в зряла възраст. Предполагам, че бебе, родено в Равенсбрюк, не се е хранило пълноценно. Марго винаги е казвала, че майка ми била болнава, не така силна както другите. Водела я при много лекари, но понякога сърдечните проблеми остават незабелязани, особено ако няма очевидни симптоми. А сега мисля само, че вероятно е умряла, защото е прекарала първите месеци от живота си в концентрационен лагер – гласът й заглъхна.
— Кат, толкова ми е мъчно. – Елиът вече бе до нея, с ръце, с които се опитваше да я защити от жестокото минало. – Не мога да повярвам, че продължаваш да говориш с мен. Успях само да хвърля живота ти в хаос, а е трябвало да се справяш с повече проблеми, отколкото на останалите хора изобщо някога им се налага. Трябваше да зарежа всичко това.
Кат поклати глава.
— Защо изобщо си го започнал? Трябва да напишеш за Равенсбрюк. И за Марго. И за другите – за семейство Пенроуз. По някакъв начин всичко е свързано. По някаква причина две жени, които фактически живеят в съседство, използват името Марго Журдан. И тъй като една от тях е баба ми, трябва да зная причината.
Тя замълча, пое си дълбоко въздух и посочи снимките, поставен в края на масата.
— Какво е това?
— Нещо, за което мислех, докато приготвях вечерята – отвърна Елиът.
Кат го последва до масата, където той й показа една снимка.
— Това е онази, която вече ти показах, на Марго Журдан, която танцува с О’Фарел. А тази – той й подаде друга снимка – е направена същата вечер и на нея е Либърти Пенроуз, която танцува с О’Фарел. Едно от нещата, които се опитвах да открия, бе дали Либърти също е била в Равенсбрюк. По време на последната си мисия във Франция за УСО изчезнала. В интервютата на Вера Аткинс със затворничките от Равенсбрюк няколко жени споменават името на Либърти Пенроуз. Британците били държани отделно, така че Либърти не е можела да има много контакти с останалите. Но когато Вера Аткинс попитала Марго дали някоя от сестрите Пенроуз е била в лагера, Марго отрекла. Казала, че и двете били убити във Франция в нощта, когато била заловена. Но в това няма никакъв смисъл. Либърти не е работила с Марго и е изчезнала най-малко месец преди нея.
— Предполагам, че след престой в Равенсбрюк подробностите в паметта се замъгляват.
Кат разглеждаше снимката на усмихнатата жена и видя, че тя се притиска в О’Фарел по начин, който определено свидетелстваше за близост.
— Една от жените, с които разговарях, успя да си спомни абсолютно ясно за видяното от нея в Равенсбрюк – каза Елиът, като се облегна на бюфета, потривайки брадичка, сякаш обмисляше нещо. – А тя спомена за Либърти Пенроуз. Мисля за това сега, защото мисията на Либърти във Франция е щяла да бъде последна за нея дори да не я заловяли. Била е бременна. Според архивите на Вера Аткинс казала на Вера, че бащата е пилот.