Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
— Не! — изрева черният дракон.
Синестра се спусна към куба.
Кубът и Демонична душа напълно се унищожиха взаимно. И двата бяха твърде нестабилни за подобна близост и краят им бе сигурен в мига, в който се докоснаха. Творението на Балакгос се опитваше едновременно да захрани и източи това, което отказваше да отдели абсорбираната си енергия.
Финалният и неоспорим край на творението на Детуинг доведе до изблик на магически сили, които, макар и не толкова страшни, както когато Верееса ги разпръсна с жезъла на наару, бяха достатъчно опасни за всички около тях.
Синестра се извърна, но твърде късно. Дори нейните люспи не можеха да я предпазят от това изгаряне. Вонята на изгоряла плът изпълни пещерата. И докато черният ревеше от болка, вече и двете страни на лицето й бяха еднакво ужасяващи.
Въпреки болката й — или може би заради нея — Синестра се спусна към врага си. Кориалстраз с готовност я посрещна. Всъщност той все още беше по-слаб от нея след всичко, което преживя, но нито за миг не се замисли за това.
Синестра се опита да забие зъби във врата му. Кориалстраз извиваше глава, за да избегне захапката й, докато в същото време я избутваше към залата с яйцата. Двамата се блъснаха в стената до входа и върху тях се изсипа дъжд от сталактити. Но докато Кориалстраз почти успя да я доведе до яйцата — надявайки се битката, независимо от изхода й, да доведе до унищожаването на повечето от тях — Синестра се отскубна от него.
— Умно, много умно, скъпи ми Кориалстраз! Наистина те аплодирам! Защо ти не бе Пазител на Земята вместо Нелтарион! Щеше да се получи доста по-ценно поколение!
— Бих предпочел да се чифтосам с кракен!
Въпреки сериозните, явно болезнени рани по лицето си, черният дракон се засмя. Зад Кориалстраз пътят към яйцата се затвори. Когато удари с опашка някогашния вход, сякаш удари диамант.
— Не бих искала новите ми деца да пострадат — каза подигравателно тя.
Земята под краката им се разтърси. Кориалстраз се спомни за басейните с лава в съседната зала и осъзна, че източникът им трябва да е някъде под тях. Източник, който несъмнено се простираше под цялата Грим Батол. Подът на пещерата изригна. Бликнаха потоци от разтопена лава…
Страховитата планина отново се разтърси, но двамата левиатани бяха твърде увлечени в битката си, за да обърнат внимание на това.
Даргонакс и Зераку ожесточено се бореха, като първият по-често се блъскаше в стените, ударен от магията на другия… Но после и двамата продължиха да си разменят равностойни удари, след като Поглъщача също премина в безтелесна форма и започна да се учи как по-добре да борави със собствената си магия. Пещерата се изпълни с ярка и смъртоносна светлина, докато пипала се опитваха да душат, звезди избухваха в опит да разкъсат призрачните тела, фантомни челюсти се опитваха да захапят еднакво етерни гърла.
Но Ром не се вълнуваше особено от това. Той бе останал до Ириди, докато тя се опитваше да освободи етерния дракон, а сега се опитваше да я достигне, след като врагът на Зераку я беше изблъскал настрани. Джуджето искаше единствено да изведе дренаята и хората си навън.
Докато жрицата се подпираше на жезъла си, той забеляза Гренда в далечината. Тя също го видя и радостта в очите й беше достатъчна да накара стария ветеран да зачерви бузите под брадата си. Той й даде знак да поведе хората към най-близкия проход, но тя му помаха, сочейки зад гърба му.
Ром се завъртя и видя Раск, който се прицелваше в него с един дуар’хън. Драконидът явно го беше взел от някого от слугите си, защото преди не носеше подобно оръжие. Раск очевидно беше изчислил, че може да не успее да се добере достатъчно близо до целта си, за да използва друго оръжие. Драконидът стреля точно когато джуджето го видя. Но целта му не беше Ром, а дренаята.
И все пак, без да го е грижа за риска, който поема, Ром се хвърли между драконида и жрицата, размахвайки секирата си. Шипестият снаряд се удари в плоската част на секирата, но вместо да се отклони настрани, уцели рамото на Ром, точно между връзките на бронята му. Той изпъшка, когато няколко от шиповете се забиха поне на сантиметри. Скривайки раната си от дренаята, той се провикна към нея:
— Тичай към Ронин! Той е най-добрият ни шанс да се измъкнем живи от тук! Побързай! Тръгвай!