Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Тя мразеше ожесточено тия чернодрешковци. Като зряла жена, която беше познала живота и не беше вече глупачка, тя виждаше, че няма основание да вярва в тяхната безусловна светост.
— Боже мой, мамо — каза тя веднъж, — не бива да злословим за ближния... зная добре! Но все пак ще кажа едно и бих се учудила, ако животът не те е поучил в него, именно, че не всички, които носят дългополи дрехи и казват: „Господи! Господи!“, винаги са напълно неопетнени.
Остана неизяснено как се отнасяше Томас към такива истини, застъпвани с невъобразима настойчивост от сестра му. Кристиан пък нямаше никакво мнение по въпроса, той се ограничаваше да наблюдава с набърчен нос тия господа, а след това да ги имитира в клуба или в семейството.
Но вярно е, че Тони страдаше най-много от духовните гости. Един ден наистина се случи следното. Един мисионер на име Йонатан, който беше ходил в Сирия и в Арабия, човек с големи укорителни очи и печално увиснали бузи, се изправи пред нея и я подкани с тъжна строгост да реши въпроса, дали нейните изкуствени къдрици над челото могат да бъдат в хармония с истинското християнско смирение... Уви, той не беше взел пред вид хапливото, саркастично витийство на Тони Грюнлих! Тя помълча няколко мига и личеше, че мозъкът й работи. После каза:
— Моля, господин пасторе, занимавайте се със собствените си къдрици!
Тя сви малко рамене, отметна назад глава, като все пак се помъчи да притисне брадичката до гърдите си, прошумя с роклята си край него и излезе. А пастор Йонатан имаше извънредно малко коса на главата си, можеше дори да се каже, че черепът му беше гол.
Друг път можа да пожъне още по-голям успех. Пастор Тришке от Берлин, Плачи-Тришке, който носеше това прозвище, защото всяка неделя на известно място от проповедта си започваше да плаче... Този същият Плачи-Тришке, който се отличаваше с бледо лице, зачервени очи и истински конски челюсти и в продължение на осем или десет дни гостуваше у Буденброкови, като се състезаваше в яденето с бедната Клотилда и отслужваше молебствия, се влюби при тоя случай в Тони. Влюби се не в безсмъртната й душа, а в горната й устна, в пищните й коси, в хубавите й очи и в разцъфналата й снага! И този божи служител, който в Берлин имаше жена и много деца, не се посвени, използувайки като посредник прислужника Антон, да остави в спалнята на мадам Грюнлих, на втория етаж, едно писмо, ловка смесица от библейски цитати и някаква странна ласкателна нежност... Тя го намери, като си лягаше, прочете го, слезе с твърди стъпки по стълбата в междинния етаж и се втурна в стаята на консулшата; тук, под светлината на свещите, тя прочете без всякакво смущение и на висок глас пред майка си писмото от душеспасителя... Така появата на Плачи-Тришке на „Менгщрасе“ стана невъзможна.
— Такива са всички! — каза мадам Грюнлих. — Да, такива са всички! С, господи, аз бях по-рано гъска, глупачка, мамо, но животът разби доверието ми в хората. Повечето от тях са мошеници... Уви, така е! Грюнлих!...
Това име екна като фанфара, като кратък призив от бойна тръба, който тя запрати във въздуха с малко подигнати рамене и с поглед към небето.
ГЛАВА ШЕСТА
Зиверт Тибуртиус беше дребен, слаб човек с голяма глава и редки, но дълги руси бакенбарди, краищата на които той понякога за удобство премяташе отляво и отдясно през раменете си. Кръглият му череп беше покрит от безброй съвсем дребни къдрици, наподобяващи вълнени охлювчета. Ушите му бяха големи, прекалено щръкнали, с навити дълбоко навътре ръбове и на върха заострени като у лисица. Носът му лежеше като дребно плоско копче върху лицето, скулите му изпъкваха, а сивите му очи, които обикновено бяха много присвити и шареха малко тъпо наоколо, можеха в известни моменти да се разширяват по невъобразим начин, да стават все по-големи и по-големи, да изпъкнат, почти да изскочат из орбитите.
Така изглеждаше пастор Тибуртиус, родом от Рига, който бе служил няколко години в Северна Германия и сега, на път за родния си край, гдето му бяха предложили проповеднишко място, мина през града. Снабден с препоръката на един свой колега, който понякога също бе ял на „Менгщрасе“ телешка супа с много подправки и шунка с лучен сос, той навести почтително консулшата и бе поканен да остане като техен гост за няколко дни, колкото щеше да продължи престоят му; обитаваше просторната стая за гости на първия етаж, в която се влизаше от коридора.