За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XIX
За освободените роби и за евнусите
И така при управлението на многото, републиканското управление, често е полезно положението на освободените да бъде малко по-ниско от положението на свободнородените и законите да са калкулирани така, че да съдействуват за това те да не изпитват отвращение от своето положение. Но при управлението на единия, деспотичното управление, където царува разкош и произвол, в това отношение не е необходимо нищо. Там освободените почти винаги стоят над свободните: те господствуват в двора на господаря и в дворците на велможите; и тъй като са изучили добре не добродетелите, а слабостите на господаря, те го карат да управлява не чрез добродетелите, а чрез слабостите си. Такива са били в Рим освободените по време на императорите.
Що се отнася до робите-евнуси, заемащи високо положение, каквито и привилегии да са имали те, не могат да се поставят наравно с освободените. Защото, лишени от възможността да имат семейство, те по силата на тяхната природа са били прикрепяни към чужди семейства и само според една фикция са можели да бъдат разглеждани като граждани.
И все пак има страни, където им е даден достъп до високи длъжности. «В Тонкин — казва Дампиер — всички граждански и военни мандарини са евнуси. Те нямат семейства; и макар да са по природа скъперници, ползата от тяхното скъперничество извлича господарят или владетелят им.»
Същият Дампиер разказва, че в тия страни евнусите все пак не могат да минат без жени и се женят. Законът, който им разрешава да се женят, не може да има друго основание освен, от една страна, уважението към такива хора и, от друга, презрението, което там изпитват към жените. Така че на тия хора се поверяват длъжности, защото нямат семейства; и, от друга страна, позволява им се да се женят, защото заемат длъжности.
И ето сега — страстите, които са останали у тях, упорито се стремят да заместят страстите, които те са загубили; и начинанията, породени от отчаянието, се превръщат за тях в източник на своеобразно удоволствие. Така у Милтън46 духът, у който не е останало нищо друго освен желанието и който е проникнат от чувството за собствената си деградация, се стреми да вкара в действие дори самото си безсилие.
От историята на Китай са ни известни множество закони, забраняващи на евнусите всякакви граждански и военни длъжности; и все пак те винаги са заемали такива длъжности. Изглежда, че в Ориента евнусите са необходимо зло.
КНИГА ШЕСТНАДЕСЕТА
КАК ЗАКОНИТЕ ЗА ДОМАШНОТО РОБСТВО ЗАВИСЯТ ОТ КЛИМАТА
Глава I
За домашното робство
Робите не толкова влизат в семейството, колкото са предназначени за семейството. Ето защо аз ще различавам тоя вид робство от онова положение, в което се намират жените в някои страни, и ще го наричам домашно робство.
Глава II
За естественото неравенство между половете в южните страни
В горещите климати жените достигат полова зрелост на осем, девет и десет години; затова детството и бракът там вървят почти заедно. На двадесет години те вече са стари; разцветът на разума при тях никога не съвпада с разцвета на красотата. Когато красотата иска да властвува, разумът не позволява; когато разумът би могъл да властвува, красотата вече я няма. Жените са длъжни винаги да бъдат зависими; защото разумът не може да им даде власт в стара възраст, щом като красотата не им я е дала в млада. Ето защо няма нищо необикновено в това мъжът да напусне предишната си жена — доколкото религията не се противопоставя на това — и да вземе друга; и се установява полигамия.
В страните с умерен климат, където женската красота се запазва по-дълго, където половата зрелост настъпва по-късно, жените раждат в по-зряла възраст и остаряват почти едновременно с мъжете си; и тъй като при встъпването си в брак имат повече разум и повече знания, дори само за това, че вече са живели по-дълго, естествено е да се установи известно равенство между двата пола и следователно — закон за едноженството.
В студените страни почти необходимата употреба на силни напитки развива у мъжете невъздържаност. Жените, които по природа са си сдържани в това отношение, защото винаги им се налага да се защищават, имат по такъв начин предимство над тях по разум.