Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

О, беше умен. Той не просто събираше златото и го заключваше в кралската хазна, не. Той плащаше с обещания кралските дългове, а наличното кралско злато вкарваше в работа. Купуваше фургони, кораби, магазини, къщи. Зърно изкупуваше, когато имаше в изобилие, а продаваше хляб, когато настъпеше оскъдица. Купуваше вълна от север, лен от юг и дантела от Лис, трупаше, местеше, боядисваше, продаваше. Златните дракони се плодяха и размножаваха, а Кутрето ги раздаваше в заем и ги връщаше с потомство.

И междувременно наместваше на подходящи места хората си. Пазителите на ключовете бяха негови, и четиримата. Кралският банкер и Пазителят на везните бяха хора, които той назначаваше. Служителите в трите монетосекарници. Началници на пристанища, селски бирници, митничари, собственици на фактории за вълна, събирачи на десятък, касиери, доставчици на вино… на всеки десет деветима бяха хора на Кутрето. Общо взето бяха хора от средно потекло — синове на търговци, дребни благородничета, понякога чужденци дори, но ако можеше да се съди по постиженията им — много по-способни от знатните си предшественици.

На никого не беше му хрумвало да оспорва назначенията, а и защо? Кутрето не представляваше заплаха за никого. Умен, усмихнат, приятел с всички, винаги в състояние да намери толкова злато, колкото поиска кралят или Ръката, и въпреки всичко човек с невзрачно потекло, малко по-високо от това на дребен рицар — не беше човек, който може да събуди опасения. Нямаше знаменосци, които да свика, нито своя васална войска, нямаше си здрава крепост, нито владения, за които си струва да се говори, нито перспективи за брак с високопоставен дом.

„Но смея ли да го докосна? — зачуди се Тирион. — Дори да е изменник?“ Никак не беше сигурен, че ще може, особено сега, в разгара на войната. След време можеше да замени постепенно хората на Кутрето на ключови позиции със свои, но…

Откъм двора доехтя вик.

— А, Негова милост уби заек — отбеляза лорд Белиш.

— Явно е бил от бавните — каза Тирион. — Милорд, вие сте били осиновен в Речен пад. Разправят, че сте отраснали в много близки отношения с Тъли.

— Може да се каже. С момичетата особено.

— Колко близки?

— Взех им девствеността. Това достатъчно ли е?

Лъжата — Тирион беше повече от сигурен, че е лъжа — бе поднесена с такава небрежна лекота, че не беше трудно човек да го повярва. Възможно ли беше Кейтлин Старк да е лъгала? За дефлорацията си, както и за камата? Колкото по-дълго живееше Тирион, толкова повече се уверяваше, че нищо на този свят не е просто и че истината е твърде оскъдна.

— Дъщерите на лорд Хостър не ме обичат — призна той. — Съмнявам се, че ще се вслушат, каквото и предложение да им направя. Виж, ако дойдат от вас, същите думи сигурно ще им прозвучат по-сладко.