![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
— Зависи от думите. Ако смятате да им предложите Санса в замяна на своя брат, по-добре не си губете времето. Джофри няма да се откаже от кукличката си, а лейди Кейтлин не е толкова глупава, че да размени Кралеубиеца за някаква си пикла, дори да е собствената й изтърсачка.
— Мисля да хвана и Аря. Пратил съм хора да я издирят.
— Едно е да търсиш, друго — да намериш.
— Ще го имам предвид, милорд. Всеки случай, надявах се, че ще можете да склоните лейди Лиза. За нея съм подготвил по-сладко предложение.
— Лиза е по-отстъпчива от Кейтлин, вярно е… но освен това е и по-страхлива, и доколкото разбирам, ви мрази.
— Убедена е, че има основание. Докато й гостувах в Орлово гнездо, настояваше, че аз съм убил мъжа й, и изобщо не беше склонна да изслуша опроверженията ми, — Тирион се наведе напред. — Ако й предам истинския убиец на Джон Арин, може би ще гледа по-благосклонно на мен.
Кутрето изправи гръб.
— Истинският убиец? Признавам, събудихте любопитството ми. Кого предлагате?
Този път се усмихна Тирион.
— Подаръци давам на приятели, без да търся отплата. Лиза Арин би трябвало да разбере това.
— Приятелството й ли ви трябва, или мечовете й?
— И двете.
Белиш поглади изрядно подкастреното черно връхче на брадата си.
— Лиза си има своите тревоги. Хората от клановете вилнеят из Лунните планини, на много по-големи банди отпреди… и по-добре въоръжени.
— Тъжно — каза Тирион Ланистър, който ги беше въоръжил. — С това бих могъл да й помогна. Една дума от мен…
— И какво ще й струва тази дума?
— Искам лейди Лиза и синът й да признаят Джофри за крал, да му се закълнат във васална вярност и да…
— …да обявят война на Старките и на Тъли? — Кутрето поклати глава. — Не, Ланистър. Лиза никога няма да прати рицарите си срещу Речен пад.
— Няма и да я моля за подобно нещо. Имаме си достатъчно врагове. Ще използвам силата й, за да се противопостави на лорд Ренли или на лорд Станис, ако се размърда от Драконов камък. В замяна ще й предложа правосъдие за кончината на Джон Арин и мир в Долината. Дори ще назнача онова нейно ужасно дете за Гарант на Изтока, като баща му преди него. — „Искам да го видя да лети“ смътно нашепна в паметта му гласа на момчето. — И за да потвърдя сделката, ще й дам в залог племенничката си.
С удоволствие забеляза искрената изненада в сиво-зелените очи на Петир Белиш.
— Мирцела?
— Когато порасне, може да се омъжи за младия лорд Робърт. Дотогава ще бъде повереница на лейди Лиза в Орлово гнездо.
— И какво мисли Нейна милост кралицата за тази маневра? — След като Тирион сви рамене, Кутрето избухна в смях. — Как не се сетих! Вие сте един опасен дребосък, Ланистър. Да, тази песничка бих могъл да изпея на Лиза. — Отново коварната усмивчица и хитрата насмешка в очите. — Стига да си направя труда.
Тирион кимна и зачака. Знаеше, че Кутрето няма да мълчи безкрай.
— Е — продължи след дълга пауза лорд Петир. — А за мен какво държите в гърнето?
— Харънхъл.
Интересно беше да се наблюдава лицето му. Бащата на лорд Петир бе най-дребният от дребните владетели на кралството, дядо му — странстващ рицар без един акър собствена земя; самият той по рождение притежаваше не повече от няколко акра камениста земя по ветровития бряг на Пръстите. Харънхъл беше една от най-зрелите сливи в Седемте кралства, с богати и плодородни земи, огромният му замък бе един от най-могъщите в кралството… и толкова голям, че Речен пад, където Белиш бе отраснал осиновен от дома Тъли, за да бъде прогонен, когато се осмелил да погледне по-дръзко една от дъщерите на лорд Хостър, изглеждаше нищожно владение пред него.
Кутрето се засуети да оправи гънките на пелерината си, но Тирион забеляза алчния блясък в котешки хитрите му очи. „Спипах го“ — реши той.
— Харънхъл е прокълнат — каза след малко лорд Петир. Постара се да прозвучи отегчено.
— Сринете го тогава до основи и го изградете отново по ваш вкус. Пари няма да ви липсват. Смятам да ви направя владетел суверен на Тризъбеца. Тези речни лордчета доказаха, че са неблагонадеждни. Ще ви станат васали.
— Дори и Тъли?
— Ако изобщо остане някой Тъли, когато приключим.
Кутрето заприлича на малко момче, жилено, докато посяга към питата с мед. Опита се да се пази от пчелите, но медът бе толкова сладък…
— Харънхъл, с всичките негови земи и приходи — каза той. — С един удар вие бихте ме направили най-могъщия владетел в кралството. Не че съм неблагодарен, милорд, но… защо?
— Защото добре служихте на сестра ми в спора за наследството.