Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Девойката започна да изкачва стъпалата към храма, мина през големите порти и се озова в прохладното убежище на залата за богомолците. Интериорът на сградата спираше дъха. Гигантски колони се извисяваха до куполните тавани, украсени със стенописи, изобразяващи подвизите и ученията на Паназу. Стените бяха увенчани с барелефи, показващи речни създания. Огромните извити прозорци в синьо, зелено и сребристо, разположени на фасадата на сградата, изпъстряха пода с нюансите на морското дъно и като че ли караха светлината да трепти, за да засилят още повече илюзията. Навсякъде се чуваше плясък и ромолене на вода — олтарът представляваше разкошен фонтан, от който тръгваха множество улеи, отвеждащи кристалната течност в елегантно издълбани плетеници по облицования с лач под. Залата за богомолците, където те се стичаха да се коленичат и молят, бе опасана от широк канал, в който плуваха морски котки — земният облик на Паназу — обрамчен от изящни арки, също от лач.
Нямаше никой тук. Обширното помещение бе спокойно и безлюдно. Мишани се промъкна вътре и дори не се обърна да види дали портите ще се затворят зад нея от само себе си. Момичето пое по централната пътека, а съзнанието и тялото й все още бяха вцепенени от трагедията, на която бе станала свидетел в Пазарния район.
— Мишани ту Коли — прозвуча един приятен глас, отеквайки сред стените на храма. Девойката погледна към източника му и я видя, застанала до едната стена на залата. Жената от сънищата. Повече приличаше на нещо, излязло от нечий кошмар — висока и елегантна черна кула, с лице, на което се виждаха два симетрични тъмночервени полумесеца, които обрамчваха клепачите й и се простираха от челото до бузите й. Устните й бяха изрисувани на червени и черни триъгълници, които се редуваха като заострени зъби. Яка от гарванови пера покриваше раменете й, а челото й бе увенчано със сребърна диадема с малък червен скъпоценен камък, инкрустиран в центъра й.
Тя прекоси залата и отиде до централната пътека, мина между колоните и застана пред Мишани. Огледа внимателно девойката, ала не каза нищо за външния й вид.
— Името ми е Кайлин ту Моритат. Лусия ме нарича жената от сънищата. Каза ми, че ще дойдеш. — Тя хвана момичето за лакътя. — Ела. Почини си и се изкъпи. Виждам, че пътуването ти не е било лесно.
Мишани се остави да я поведат. Нямаше къде другаде да отиде.
Двадесет и първа глава
В Чайм времето не течеше по обичайния начин. По-скоро се удължаваше, разтегляше се и се разстилаше — плоско и тънко, жертвайки съдържанието в името на дължината. Тейн отдавна бе престанал да брои дните — те се бяха слели в едно голямо нищо, една неумолима, намръщена стена от скука и нарастващо отчаяние.
Изчезването на Кайку бе голям удар за тях. Отначало бяха овладяни от лек пристъп на паника. Дали нещо бе идвало в пещерата и я бе отмъкнало, докато те са спали? Мамак претърси околността и не намери никакви следи. Не след дълго Тейн си спомни странните неща, които Кайку му беше казала, докато потъваше в дрямката си.
„Може би в крайна сметка това изобщо не е твоят път. Може би трябва да го извървя сама.“
Снежната вихрушка ги задържа в пещерата и на следващия ден. Мамак категорично отказа да им позволи да я търсят.
— Ако е някъде навън, глупачката вече е мъртва. Когато тази буря утихне, си отивам у дома. Можете да тръгнете с мен или да останете в тази пещера, ако толкова го желаете.
Тейн започна да го умолява, предложи му тройно възнаграждение, ако я открие. Каза му, че Кайку има пари, много пари. Очите на Мамак жадно проблеснаха и за момент младежът видя как алчността започва да се бори с разума му, ала накрая опитът му на планинар наклони везните и той отказа. Асара поклати глава и смъмри Тейн, задето бе изгубил достойнството си от отчаяние.
— Искам да я върна! — извика той в своя защита.
Спътничката му вдигна рамене.
— Ала не знаем къде е, Тейн. Време е за нов план.
Когато виелицата утихна на следващата сутрин, те се примириха с неизбежното и потеглиха обратно към Чайм. Тейн говореше нещо за организиране на планинска експедиция в търсене на Кайку — или на трупа й — за да могат да си върнат поне Маската. Младежът бе забравил, че без тази Маска той няма никаква надежда да открие кой бе изпратил шин-шините, избили жреците от неговия храм. Планът обаче звучеше неразумно и всички си даваха сметка за това. Дори и Тейн. Нямаха никакъв шанс за успех да я намерят в необятната пустош на северен Фо, след като следите й са заличени от дъжда и вятъра. По времето, когато се спуснаха от планините и поеха по пътеката за Чайм, той вече бе спрял да говори за това.