Великолепният негодник

— Доста широк смисъл придаваш на дълга си.

— Напълно правилно е човек сам да определя смисъла на светлината, която ръководи живота му. — Той не я поглеждаше. — Алек е много хитър. Виждал съм го как изкривява съзнанието на хората, също както осакатява и телата им. Възможно е сега да подложи на изпитание духа и куража ти.

— За да види доколко лесно ще му бъде да манипулира пионката за своите цели?

— Може би. — Джок леко се усмихна. — Виждал те е едва два пъти и знае малко за теб. Може би те смята само за това, което изглеждаш.

През отворените порти Кейт видя Алек Малкълм, който ги очакваше в двора, и неволно се стегна.

— И като какво изглеждам? — попита тя.

— Жената на Робърт, полезна само за леглото и за раждане на деца.

Част от напрежението й изчезна и усмивка разтегли устните й.

— Надявам се, че Робърт би потвърдил първото, а пък аз храбро се борех за второто.

Но всичко това вече приключи, осъзна тя отчаяно и отново се натъжи. Никакво бебе, никакъв Робърт, нито пък Крейда нямаше да има в бъдещето й, трябваше да изпълни единствено тази задача, за да поправи злото, което бе сторила.

— Няма да позволя на Малкълм да изкриви съзнанието ми. Въпросът е, как бих могла аз да изкривя неговото?

— Не знам — сви рамене Джок. — Човек, който се интересува единствено от собственото си благополучие, почти няма слаби места. Единственият ти начин да се защитаваш, е да не му позволяваш да се досети за твоите слаби места.

Кейт не искаше да се защитава, а да напада.

— Това не е достатъчно.

— Нима? — Той любопитно се усмихна. — Би било достатъчно за повечето жени.

Вече минаваха през портите и тя събра куража си. Никаква слабост.

— А, не мога да ви опиша колко радостен бях, когато приятелят ми Джок ми съобщи, че ще се присъедините към мен. — Алек Малкълм пристъпи напред и я повдигна от седлото. — Веднага разбрах, че сте интелигентна жена, но сега разбирам и че имате златно сърце. Колко мило, да се жертвате за онова симпатично момче Гавин.

— Къде е той?

— Насам. — Малкълм погледна Джок. — Ти също, приятелю. Знам, че нямаш търпение да видиш роднината си. — Той ги поведе през двора към кулата. — Джок ми каза, че Робърт все още не знае за решението ви. Какъв късмет за Гавин, че не сте толкова коравосърдечна като съпруга си. — Той кимна на стражата пред тежката врата и мъжът я отключи и отвори. — Съжалявам, че ви карам вие да ходите при него, но той не е в състояние да дойде при вас.

При думите му Кейт внезапно почувства, че й призлява, затова се зарадва, че той вървеше пред нея по стръмните извити каменни стъпала, водещи надолу към тъмницата в подземието. Никаква слабост.

Чуваше стъпките на Джок зад гърба си.

Алек отвори вратата в подножието на стълбите.

— Милейди — рече той и отстъпи встрани, за да я пусне пред себе си.

От мрака я лъхна зловонието на мухъл, гнилоч и нечистотии.

— Внимавай — прошепна Джок до ухото й.

Искаше да й каже, че каквото и да види, не бива да показва чувствата си. Самата тя знаеше това отлично. Бе прекарала по-голямата част от живота си, като криеше чувствата си от своя враг. И сега запази лицето си напълно безизразно, но въпреки това не успя да потисне едно ужасено ахване.