Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Тъкмо тогава доловиха промяната, отначало незабележима, но нарастваща. Напорът на чуждата мана намаля, а в гласовете, които се присмиваха и предизвикваха, прозвуча колебание. Барас обаче знаеше, че това не се дължи на, подновените им усилия. Невероятното чудо се случваше. Нещо или някой отклони вниманието на демоните.
— Това е единственият ни шанс! — призова гласът на Керела, отново властен. — Пропиляхме достатъчно от скъпоценното време на Кард, сега да отървем града си от гнусния Покров!
Мъждукащата корона засия отново.
Писъците на Уил бяха по-опасни за концентрацията на маговете дори от гъмжащите около телата им демони. Забравили болката, Хирад и Незнайния дърпаха и мачкаха, ритаха и тъпчеха грозилищата, които пълзяха и летяха към най-беззащитната плячка.
Приклекнал, за да не го смаже опашката на дракона, с едната си ръка Незнайния откъсваше демоните, които искаха да се доберат до очите му, с другата отхвърляше налитащите върху маговете.
На Хирад му беше още по-трудно. Уил се търкаляше по пода, ръцете му посягаха безполезно, той хленчеше прегракнал. Демоните се скупчваха върху него и на Хирад му се гадеше, докато гледаше как се забиват зъбите и ноктите им.
— Уил, не мърдай! — Варваринът завъртя глава, за да се отърве от гадина, тупнала на темето му. — Мамка му…
Студът плъзна по кожата на главата му, струйка кръв се стече между очите. А дребосъкът се гърчеше, без да го чува, лицето му бе покрито с демони.
Хирад хвана едното му рамо, придърпа го нагоре и размята тварите. Искаше да опази Уил от погледите им. Стъписаният Троун само зяпаше и захапваше по някой демон, вкопчил се в козината му. Повечето го подминаваха. Душата му беше скрита надълбоко в животинския мозък.
Навсякъде изтощени демони падаха и изчезваха, но идваха други със страховито злорад смях, драскаха, ръфаха и късаха.
Нокът се заби в бузата на Хирад и сцепи кожата. Той изпсува, откъсна демона и го смачка. Уил се изтръгна, търкулна се встрани и разтърка с все сила лицето и хълбоците си.
— Дръж се, Уил. Не го чуваше.
— Трябва да се измъкна — изхленчи дребосъкът. — Навън…
Стана и побягна към края на Студената камера.
— Недей, Уил, недей!
Хирад се метна след него и улови единия му глезен. Уил пльосна, но пак се надигна. Хирад чуваше как демоните го подмамваха, увещаваха го, че всичко е наред.
Троун се опомни късно, скочи към спътника си, но се размина на една педя с него. Уил стигна до границите на Студената камера и провря ръка навън. В същия миг демоните изчезнаха отведнъж. Илкар, Ериан и Дензър прекратиха заклинанието и проходът утихна.
Хирад огледа Гарваните и Ша-Каан. Незнайния седеше при почти невредимите магове, цялата му глава в кървящи драскотини, ръцете му също покрити с кръв. Великият Каан лежеше по корем, люспите му наглед бяха непокътнати, но Хирад усещаше, че демоните са го накарали да плати скъпо за всеки убит от техните.
Пронизителен вой разкъса тишината. Извъртяха се към Троун, опрял лапа върху неподвижното тяло на Уил — мъка и сляпа ярост в жълтите очи на звяра.
— О, не… — въздъхна Ериан. Уил не помръдваше.
ГЛАВА 23
Барас по-скоро си въобрази грохота, с който короната затвори Покрова на демоните, но писъците на безсилна ярост, заглъхнали в пустотата за няколко удара на сърцето, си бяха съвсем истински.
Щом Съветът се освободи от структурата на заклинанието, облекчението беше неописуемо, за миг дори преживяха блаженство. Вилиф залитна и щеше да падне, ако не бяха силните ръце на Кордолан, който също не се държеше много уверено на краката си. Торвис, Селдейн и Керела се втурнаха към свития Ендор. А Барас съхрани дотолкова здравия си разум, че да се затътри към вратата. Отвори я и видя бледото напрегнато лице на Кард. Пълководецът се усмихна радостно.
— В името на боговете, Барас… какви звуци чувах вътре!
— Добре сме, но Ендор си изпати. Пращай в Сърцето маговете, които ще опитат мисловна връзка. Покровът е премахнат.
— Ами Ендор? — подвоуми се Кард.
— Ти нищо не можеш да направиш за него. Погрижи се за отбраната. Върви де!
Елфът се върна в Сърцето. Керела се изправи и плъзна длан по челото си. Долови погледа на Барас и каза:
— Не ми харесва състоянието му. Още е в несвяст. — Тя потупа Кордолан по рамото. — Отнесете го при лечителите. Аз ще чакам маговете, на които възложихме мисловната връзка. Побързайте.
Кордолан, Торвис и Селдейн вдигнаха отпуснатото тяло и го пренесоха през вратата. Вилиф се мъкнеше подире им.
— Благодаря ти, Барас — промълви Керела.
— За какво?
— За това, че ни показа пътя. На всички. Елфът вдигна рамене.