Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Надявам се това разбирателство да продължи и занапред — отбеляза той с надежда, която й хареса още повече.
— Мери очевидно се забавлява — отбеляза Бела, която танцуваше котильона с брат си в една редица с Деверо и партньорката му.
— Да — изръмжа Демиън. — И доколкото виждам, флиртува безсрамно с Деверо.
— Имаш ли нещо против? — попита уплашено Арабела, но усмивката му я успокои.
— Разбира се, че не, Бела. Това е още един от многото й таланти, за които не съм подозирал. Осмелявам се да твърдя, че Мери притежава и други способности, които досега са ми убягнали.
След бала в Алмак лейди Бюмонт организира малък прием в чест на гостенката си. Мередит така и не разбра как може прием, за който са разпратени двеста покани, да бъде наречен малък. Къщата беше на крак още от ранни зори. След като на два пъти едва избягна сблъсъка с усърдни слуги, понесли камари от сребро, лен и цветя, Мери последва примера на Бела и се оттегли в будоара си. Късно следобед един лакей й съобщи, че лорд Ръдърфорд я очаква долу, за да разговаря с нея.
Мери го завари в червения салон, единственото помещение в къщата, останало незасегнато от бъркотията. На път към салона тя спря за малко, за да хвърли поглед през отворената входна врата, където мъже с кожени престилки издигаха навес, а други развиваха червен килим.
— Сигурно не съм права, но не мога да избия от главата си мисълта, че това е твърде голям разход за една обикновена братовчедка от провинцията — рече тя, когато затвори вратата на салона зад гърба си.
— Още ли не си забелязала, че Бела се възползва от всички поводи, за да даде прием? — посрещна я засмяно Демиън и протегна ръце.
— Благодаря, сър, но аз си знам мястото. — Тя се запъти с достойнство към дивана, правейки се, че не е забелязала подканата за прегръдка. Ала Демиън не й позволи да го пренебрегне и тя нададе тих протестен вик, когато той я завъртя устремно и я привлече към гърдите си.
Минаха няколко минути, преди Ръдърфорд да обясни целта на посещението си.
— Имам подарък за теб — каза той и извади от джоба си плоска кадифена кутия. — Не, не казвай нищо — помоли той, като видя, че Мери е готова да откаже. — Бела ми каза каква ще е прическата ти и аз реших, че ще приемеш този подарък, за да ми доставиш радост!
Мери отвори кутията. Платинен гребен, обсипан с перли и мънички диаманти, лежеше върху сатенена възглавничка. Тя го погледна с копнеж, докато проклетата й Корнуолска гордост се бореше с желанието да приеме подаръка от любимия. Той не я принуждаваше да го вземе като част от споразумението им, но ако откажеше, със сигурност щеше да го нарани жестоко.
— Прекрасен е — прошепна развълнувано тя. — Ще го нося с най-голяма радост. — Ще го нося, но няма да го взема, допълни на ум тя. Щом престоят й в Лондон свършеше, щеше да му го върне.
Естествено Демиън чу само думите, с които тя приемаше подаръка му, и изпита безкрайно облекчение, че всичко беше минало толкова лесно. Той вложи в целувката си цялата страст, която изпитваше към нея.
— Утре отиваме в Хайгейт, любов моя. Отчайвам се, като гледам как флиртуваш и пронизваш господата с опасните си очи — защото не мога да заявя на света, че си само моя.
По гърба на Мери пролазиха студени тръпки. Той продължаваше да се държи така, сякаш онова, което правеха, не беше само игра, забавна и прекрасна, която един ден щеше да свърши.
Но тя нямаше почти никакво време да се отдава на тези неприятни мисли, тъй като вечерта започна. В осем на масата седнаха тридесет души и Мередит установи, че тя е почетната гостенка — въпреки намерението й да стои на заден план. Тази вечер носеше рокля от зелен италиански креп върху бяла сатенена фуста. Къси буфан-ръкави от дантела, обшита с перли, подчертаваха още повече подаръка на Ръдърфорд, който увенчаваше красиво фризираната и коса. Нан беше обработвала висящите отстрани кичурчета толкова дълго с четката, докато те заблестяха под светлината на свещите. В продължение на един дълъг миг Мери си представи реакцията на лейди Пейшънс Барат и приятелките й, ако можеха да видят бедната вдовица начело на блестящата от порцелан и сребро маса. После си помисли за братята си — Тио със сигурност щеше да е безкрайно щастлив от превъплъщението на сестра си.
Мередит беше обещала почти всички танци на посетителите, които в дните преди приема идваха на Кавендиш скуеър. Тя откри танците с маркиз Бюмонт, както изискваха правилата на приличието, а валсът след това беше обещан на Ръдърфорд.
— Ти не си по-лош танцьор от лорд Молинекс — заяви Мередит с лек укор в гласа. — Защо отказваш да танцуваш валс?
— Току-що установих, че съм направил голяма грешка — отвърна той и незабележимо усили натиска на ръката си върху гърба й. — Но не бях намерил партньорка, която да ми пасва така добре…