Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Пътеката се извиваше плавно между дърветата, криволичейки ту наляво, ту надясно през тунела от гъсто преплетени клони. Внезапно от един храсталак изскочи кошута, следвана от малкото си. Андрю нададе възторжен вик, но само след миг животното изчезна отново в гората от другата страна на пътеката. Гейдж забави леко хода на кобилата, за да се полюбува на младата жена, която яздеше пред него. Погледът му погали с възхита малкото й ухо, тънката й бяла шия и няколкото палави кичура, измъкнали се от стегнатия кок. Дъхът му се изпълваше с нейното нежно ухание. Но онова, което му доставяше най-голяма наслада, бе възможността да я обгръща с ръцете и тялото си.
Един бърз, смутен поглед през рамо от страна на Шимейн му показа, че е усетила втренчения му взор, и Гейдж се побоя, че ако не престане да я съзерцава, тя ще скочи от коня и ще се прибере у дома пеша. Въпреки че все още не бе изразила гласно никакъв протест, тялото й видимо трепваше всеки път, щом той се притиснеше твърде много към нея. А изкушението да го прави бе наистина неустоимо.
Когато стигнаха до един плитък поток (същият, който пълнеше вира пред къщата), Гейдж рязко пришпори кобилата и препусна през водата. Андрю и Шимейн изпищяха в един глас, стреснати от водните пръски, които се посипаха върху тях като дъжд, а Гейдж се засмя с очевидно задоволство от успеха на номера.
Когато стигнаха на отсрещния бряг, Андрю извика:
— Пак, тате!
— Щом настояваш — отвърна усмихнато баща му, обърна коня обратно и отново прекоси потока под възторжените викове на спътниците си.
— Ако не спрете, ще станем вир вода! — изкрещя Шимейн през смях.
— Нищо, днес е топъл ден.
— Да, но водата е студена! — възропта тя, но в същия миг дъхът й секна, защото бе залята от нов порой водни капчици. Сетне изтри с ръка мокрите ручейчета от лицето си, но в името на благоприличието остави онези, които се плъзнаха в деколтето й.
Когато стигнаха до обора, Гейдж скочи от коня и смъкна Андрю от гърба му. После грабна Шимейн през кръста, свали я на земята и отстъпи крачка назад с усмивка, която внезапно застина, когато погледът му се плъзна надолу по мократа й рокля.
Изражението му смути Шимейн. Тя бързо сведе поглед и почувства, как бузите й пламват. Подгизналият от водата корсет на роклята съвсем ясно очертаваше гърдите й и втвърдените им от студа зърна. С ужасен вик Шимейн побягна към къщата, без изобщо да гледа къде стъпва, в резултатна което се препъна и обувките се изхлузиха от краката и. Но тя не се осмели да спре, за да си ги вземе, и вместо това изтича боса по стълбите на верандата, разтвори вратата и се скри вътре.
Гейдж я последва с доста по-спокойна крачка, повел заръка Андрю, като по пътя се спря и прибра обувките й. Когато Шимейн най-после слезе от стаята си, преоблечена в суха рокля, той бе застанал до огнището и се опитваше да задоволи неизчерпаемото любопитство на сина си по най-различни въпроси. Но щом я видя, Гейдж млъкна и се вторачи в нея. Влажната й коса беше прибрана в стегнат кок на тила, а дантелената яка на роклята опасваше деликатната й, бяла като сняг шия. Беше толкова красива, че не можеше да се насити да я гледа.
Шимейн колебливо пристъпи напред и протегна ръка.
— Обувките ми.
Гейдж сведе очи и едва сега осъзна, че продължава да ги държи в ръка.
— Влажни са.
— Вашите също — каза тя и посочи ботушите и панталоните му, които бяха напълно подгизнали до коленете и по-малко — от външната страна на бедрата и хълбоците му. Останалите части, които по време на ездата бяха останали скрити под полата й, бяха сухи. — По-добре се преоблечете. След малко ще сложа масата.
— Само да се погрижа за кобилата — отговори той и излезе.
С въздишка на облекчение Шимейн хвана Андрю за ръка и го отведе в спалнята, за да му смени дрехите. Няколко минути по-късно входната врата се отвори и затвори и след миг подът в салона изскърца под тихите стъпки на Гейдж. За да го предупреди за присъствието си в стаята на момчето, Шимейн запя една детска песничка, но едва не се задави, когато видя Гейдж да влиза облечен само с панталоните, с които бе яздил. Тя крадешком плъзна поглед по широките му рамене и мускулестата му гръд и сърцето й отново запулсира стремглаво. Но макар да копнееше да се наслаждава на тази гледка колкото е възможно по-дълго, Шимейн не можеше да си позволи да го зяпа като малоумна. Трябваше да избяга!