Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Чуйте — сър Кенет отпи една голяма глътка вино и избърса дебелите си мустаци — ние сме почти пред вратите на рая, щом сме с този най-хубав ангел сред ангелите. — Той вдигна чаша.
— Да пием за прекрасната лейди Сиймур, която още като нежна девойка се осмели да натрие носа на господата от Ханзата.
Мъжете пиха за нейно здраве, а след това Елиза вдигна наздравица:
— За мъжете, на които дължа спасението си. Да живеят дълго и да са винаги готови да се справят с една дузина змейове.
Госпожа Ханц скришом наблюдаваше развеселените приятели, без да показва презрението си. Щеше да изчака подходящия момент, за да ги научи. Тези жалки англичани щяха да усетят какво значи отмъщението на Хилърт.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Бурята вилня шест дни, седмият дойде със слънце и с кучешки студ дори и орел да искаше да полети в този леден въздух, не би достигнал Хоенщайн. Няколко мили по на север, в Любек вече няколко дни цареше истинска бъркотия. Градът беше претърсен и до най-отдалечените кътчета, но от злосторниците, които бяха убили човек и причинили безредие, нямаше и следа. Когато Хилърт научи, че корабът му на зимното пристанище гори, той се втурна натам, виейки от ярост. Със собствените си очи трябваше да види как горящият корпус се разтърсва. Със смъртоносен поглед проследи той потъването на своята някогашна гордост, докато накрая над почернялата от сажди вода останаха да стърчат само димящите върхове на мачтите. През следващите дни сводовете на Кантората кънтяха от бесните припадъци на Хилърт. Изключителното му чувство за справедливост се грижеше всеки да отнесе от гнева му, без значение дали е благородник или търговец. Който имаше да говори с него, го правеше с неудоволствие и по възможност най-бързо си тръгваше, за да избегне злобния му език или юмрук.
В затрупаната от сняг крепост Хоенщайн дните летяха неусетно. Силните бури навън не помрачаваха задоволството и приятните часове на обитателите и. Вкусният аромат от кулинарното изкуство на Дитрих проникваше навсякъде, от стаите се носеха шумове от работа и веселие. Макар всички да знаеха, че решителната битка ще настъпи, времето им сега беше изпълнено с хармония и дружелюбност.
Никой не се съмняваше, че скоро Хилърт ще напомни за себе си. Обсъждаха се защитни тактики, арбалети се смазваха, мечове и ками се точеха. Докато времето навън беше лошо, мъжете се упражняваха за бой в залата. Там често се чуваше звън на метал и силни подвиквания. Присъствието на Елиза караше мъжете да правят какви ли не номера и щуротии. Особено младите се стремяха да заслужат похвалата й.
В спокойните вечерни часове мъжете се събираха най-често в някой ъгъл на залата и обсъждаха отбранителната си стратегия, при което внимаваха да не бъдат подслушвани от госпожа Ханц. Елиза обикновено се оттегляше в стаята си и чакаше съпруга си. Тя изпробваше изкуството си да бродира върху едно ковьорче, поправяше дрехите на мъжете и тананикаше.
Когато виелиците най-после отслабнаха, мъжете разчистиха пътища през преспите към крепостния вал, и към стопанските постройки и складове. Претърсиха всичко за суров материал, от който се нуждаеха за изработване на нови оръжия. Изтегляха стари дървени части и ги трупаха на сушина, малки метални парчета бяха събирани в бурета и поставяни до барута. От запечатаните делви в мазето изваждаха лой и я слагаха в огромните метални казани, в средата на двора. После кладяха големи огньове под тях, за да разтопят мазнината. След охлаждането им казаните бяха покривани, за да се предпазят от овлажняване. На следващия ден процесът се повтаряше. Спенс, който работеше като ковач в обора, изработваше върхове на копия, стрели и големи болтове за арбалетите.
В своите момичешки представи за любовта Елиза не бе допускала, че затворничеството в една отдалечена крепост може да я дари с толкова щастие. Понякога тя се сгушваше в ръцете на Максим пред камината с пращящия огън. Увити с дебели кожи, те бъбреха с часове, докато огънят изгаснеше. В леглото прекарваха нощи, които надхвърляха фантазиите на всяко невинно момиче…
Два пъти по две седмици отминаха и крепостта продължаваше да бъде защитена от външни посегателства. Сред ледената, бяла пустиня извън портите цареше тишина, като че ли всичко беше затаило дъх в очакване на буря. От време на време поривът на вятъра поръсваше снежен, от клоните и той се сипеше към земята, блестейки на слънчевата светлина. Птици хвъркаха по върховете, някоя катеричка скачаше между клоните, под нея самотен елен тръгваше по вече появилата се черна следа към реката.