Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Елиза отвори вратата на шейната и видя Максим пред себе си. По брадата му, която беше израснала за тези два дни, имаше снежинки. Под качулката веждите и миглите му бяха покрити със скреж. От студ той беше стиснал зъби, лицето му беше бледо и с хлътнали бузи. Той не проговори, докато й помагаше да слезе. Елиза усещаше желанието му за топлина и го прихвана през кръста. Така те се отправиха към главния вход. След тях вървяха Шербърн и Джъстин. Елиза си мислеше, че стигнаха крепостта буквално в последния момент.
Максим посегна да отвори портала, но вятърът мигновено изтръгна бравата от замръзналите му пръсти и блъсна вратата във вътрешната стена. В двора се завихри бял облак. Когато най-сетне портата се затвори зад тях, Елиза се обърна към Максим, който изтощен се облегна безмълвен на стената. Тя предпазливо свали вкочанената му ръкавица и се опита да съживи ръката му, разтривайки я леко.
Госпожа Ханц мрачно гледаше новопристигналите, които сваляха мокрите си от снега дрехи. Тя естествено не смееше гласно да изрази недоволството си от безпорядъка, защото още помнеше какво й бе казала Елиза преди да тръгнат от тук.
Елиза се обърна към икономката.
— Дитрих не разбира добре английски, затова му кажете да ни донесе яденето горе. Тези мъже изминаха пътя от Любек до тук и са изтощени и полузамръзнали. Кажете му още, че трябва да стопли достатъчно вода, за да могат да се изкъпят. Господин лордът може да се изкъпе в моите покои, другите трябва да използват старите помещения.
— Разбрах, уважаема госпожице! — госпожа Ханц понечи да си тръгне, но беше спряна от последното нареждане на Елиза:
— И когато дойдат Фич И Спенс, кажете им да качат багажа на господин лорда при мен. Нашите гости трябва да си поделят стаите горе. Погрижете се да има нови сламени дюшеци и спално бельо от помещенията на ратаите.
Жената повдигна тъмните си вежди:
— Къде ще спи господин лордът?
— Естествено, при мен — отвърна Елиза и се обърна към съпруга си, без да й обръща повече внимание.
— Значи все пак се е случило! — проблесна през главата на госпожа Ханц. Тя си го знаеше през цялото време. Тази английска мръсница е оплела господин лорда, за да го ошушка. Не заслужава и най-малко внимание. Ако маркизът не беше тук, тя открито щеше да й покаже презрението си.
Госпожа Ханц смяташе яда си за оправдан и това й даваше сили и я правеше дейна. За това момиче нямаше място в една голяма къща, още по-малко като господарка на слугите, които ще виждат в нея обикновена повлекана. И госпожа Ханц щеше да се погрижи те да го видят.
Елиза не забеляза оживлението в кухнята, тъй като посвети цялото си внимание на Максим. Госпожа Ханц безцеремонно нареждаше на готвача, като че ли тя беше пълноправна господарка на крепостта.
— Хайде да се качваме, Максим, горе ще се стоплиш на огъня — настояваше Елиза. — Междувременно ще донесат водата за миене и яденето.
Когато Фич отвори вратата, плътно следван от сър Кенет, в залата отново нахлу леден повей.
— Фич ще заведеш ли господата в стаите на господин лорда. — помоли Елиза. — Виж дали има достатъчно дърва за огнището. Преди да си легнат те трябва добре да се стоплят, да се изкъпят и да вечерят.
С любезен жест Фич се обърна към гостите:
— Последвайте ме, ще ви заведа горе.
Фич пъргаво заизкачва стълбите, но мъжете можеха да го следват само бавно и сковано. Максим също едва-едва тръгна нагоре, подкрепян от Елиза. Когато пристигнаха в отредените им стаи, той предпазливо се отпусна на един стол пред камината, треперещ от студ. Елиза веднага наметна топла кожа на раменете му. Когато коленичи пред него и му издърпа ботушите, по лицето му премина болка. Тя му свали влажните от снега дрехи и започна леко да го масажира, като плахо целуваше при това гърдите, ръцете, пръстите му. Животът бавно се завръщаше в него и той започна да отговаря на целувките й. След това Елиза го загърна грижливо в кожата, наля бира в една керамична чаша и отиде до камината да я сгрее с нагорещеното желязо.
— Сега вече трябва да си по-добре — усмихна се тя.
— Наистина се съмнявах, че ще успеем да изминем последните мили — призна той и отново потрепери.
— На Хилърт няма да му е лесно да те последва.
— Да, ако времето се задържи такова, може да дойде чак през пролетта.
— От сега ме е страх.