Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Вечерта Елиза нетърпеливо чакаше Максим. Мисълта дали тяхната малка бойна група ще издържи нападението на Хилърт, не й даваше покой през целия ден. Най-после той се върна и я прегърна. След една дълга целувка той взе ръцете й, взря се в очите й, като че ли искаше да запомни всяка подробност от красивото й лице.
— Искам да обсъдя нещо много важно с теб, мила — гласът му звучеше сломено.
Тя го погледна питащо. Чувстваше, че се касае за нещо важно.
— Кажи, мили, какво те тревожи?
Той смутено потърка брадичка, като търсеше подходящи думи:
— Моля те, повярвай ми, че наистина исках да те изпратя за Англия с кораба на Николаус…
— Да ме изпратиш? — Хвана се тя за думите му. — Грешиш, ако мислиш, че можеш да ме отпратиш от тук. Как мога да те напусна, когато ти си всичко за мен?
Максим видя, че очите й се напълниха със сълзи и помилва бузата й.
— Сълзите ти ми разкъсват сърцето, но съм още по-нещастен да ти призная, че подходящият момент за бягство е вече пропуснат. Ако тръгнем, ще бъдем заловени от Хилърт на открито и тогава сме загубени. Той трябва да дойде тук и да се бие на наша територия.
— Ще издържим ли? Николаус ни извести, че Хилърт е напуснал Любек с над осемдесет войници. Какво ще правим?
— Изгледите за успех ще бъдат лоши, ако той успее да влезе в крепостта. Но ако плановете ми се осъществят, той трябва да бъде разбит още преди да стигне стените й. Но вече е невъзможно да те отведа на сигурно място. Ще трябва да издържиш с нас зад зидовете. И затова те моля да ми простиш.
— Значи това те безпокои, че ще остана?
— Вярвах, че ще мога да осигуря надеждно убежище за теб — прошепна той. — Боли ме, че се провалих.
— Провалил? Ами дъждовете? Бурите? Ти не си всемогъщ, за да им забраниш, да ги спреш. Ти не би могъл да направиш нищо повече.
Тя го прегърна и положи главата му на гърдите си, за да чуе той спокойните удари на сърцето й.
— Нали знаеш, че те обичам. Дори и в смъртна опасност не бих те напуснала.
Максим повдигна брадичката й с ръка и потърси очите й:
— Любовта ми беше чужда, докато ти не влезе в живота ми — прошепна той до устните й. — Но сега съществото ми е изпълнено от радостите на любовта и аз виждам как ти ме промени. Вие сте моят живот, мадам.
Целувката му беше нежна и изпълнена с любов. Топлина обгръщаше телата и сърцата им и Хилърт бе забравен.
Слънцето изгряваше пурпурночервено изпод разкъсаните облаци. Сред тишината на ранното утро прозвуча предупредителен сигнал, който вдигна на крак обитателите на крепостта.
— Хилърт идва!
Елиза потисна вика си. Максим скочи от масата. Бързо се качи в стаята, дръпна завесите, откъдето можеше да наблюдава. По средата на пътя, който пресичаше хълма, той видя Хилърт, възседнал едър кон, с войници от двете му страни, подредени в двойни редици, готови за нападение.
Фич и Спенс се втурнаха към казаните с мазнина, запалиха огън, Максим пробяга през двора и се изкачи на стената, за да е по-близо до едно от оръдията. Кенет вече беше заел позиция до другото и Шербърн стоеше до него. Джъстин се отправи към Максим.
Хилърт, следван от още двама с бяло знаме, се приближи на разстояние, от което можеха да се чуват.
— Лорд Сиймур — изрева той. — Откажете се от тия глупости! Превъзхождаме ви числено и ще щурмуваме. Зад мен стоят осемдесет войници. А какво можете вие? Една жалка групичка и една жена. Предайте се и аз ще освободя другите безнаказано.
— Този мръсник ще ни накълца на парчета преди още да сме отворили вратите — подхвърли Джъстин.
— В Любек ние ви го върнахме тъпкано — предизвика го Максим. — А колко пратихте тогава по нас? Мисля, че днес сте даже малко.
По месестите бузи на Хилърт избиха червени петна. Искаше му се в тоя момент да размаже лицето на Сиймур. Той пришпори коня си и се върна обратно при войниците. Застана в средата и вдигна ръка за атака. Със здрава ръка държеше нервно танцуващия си кон и наблюдаваше настъпването от две страни към Хоенщайн.
Кенет изчака, докато те наближат до необходимото разстояние и запали фитила. Той заискри и се чу гръм. Изсипа се дъжд от метални късчета. Пръст и кал се разхвърчаха под ударите им. Четирима или петима от войниците бяха засегнати и рицарите триумфиращо размахаха юмруци. Само един от улучените стана, повлече се към възвишението, като притискаше с ръка едната си страна, от която стърчеше метален къс. Шербърн помагаше на Кенет да зареди отново, а Максим запали другия фитил. Той отстъпи, оръдието изтрещя, отскочи назад и Джъстин веднага се приготви да го зареди отново, преди димът да се беше разсеял. След малко те видяха, че в редиците на нападателите се бе открило голямо празно пространство. Един мъж, който лежеше в калта, помръдна още няколко пъти и застина. Войниците на Хилърт спряха, объркани и изплашени. Те бяха очаквали копия и стрели, а не оръдия, заредени с метал. Второто оръдие изгърмя отново и остави след себе си диря от прах, кал, камъни и безжизнени тела. Следващото точно попадение оголи още повече редиците на и без това плахо пристъпващите войници. Линията на нападение беше разбита. Разколебани от болка и страх, те се заоттегляха.