Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Аз ще бъда подготвен за това, скъпа, понеже нямам намерение да те оставя вдовица за следващите двайсет или повече години.
Елиза се помъчи да се усмихне, стана и му подаде чашата. Максим прокара ръка по брадясалото си лице. Той беше толкова изтощен, че едва вдигаше ръката си, но се дразнеше, че изглежда така.
— Една млада съпруга не бива да вижда мъжа си в такова състояние. Сигурно изглеждам ужасно.
— Обичам те — прошепна тя на колене пред него — и как изглеждаш никак не ме интересува. Интересува ме само как се чувстваш. Не бих понесла да те загубя.
Движенията на Максим бяха забавени и внимателни, като че ли някоя рядка птица бе кацнала на ръката му и той внимаваше да не я пропъди. Жената, за която се беше оженил, бе изключителна. Тя можеше да бъде нежна и плаха, дива и невъздържана, строга и делова, щастлива и изпълнена с надежда. За краткото време, което те бяха заедно, за него беше ясно какво печели в нейно лице.
Без да говори, той разпусна косите й и ги погали така буйно разстлани по раменете й. Омаян, той гледаше как тя обвива един светъл кичур около пръста си и постепенно у него се оформяше прозрението — да, той я обичаше и ценеше повече от своя живот.
Чу се леко почукване и магията отлетя. Елиза се отдръпна от Максим, когато Фич влезе. Бутайки с рамо вратата, той внесе две ведра с димяща топла вода. Елиза се приготви да обръсне лорда и той им хвърли кратък поглед. Лицето му остана безизразно. Като изля водата в качето, той застана до стола на лорда:
— Милорд, сигурно ще се радвате да чуете, че ние със Спенс вече се погаждаме добре. Преди често се по-спречквахме. Това не означава, разбира се, че от време на време не уреждаме стари сметки с оная дебела стара сврака Ханц. Но за това не си заслужава да говоря. А как беше при вас, сър? Честно казано, не ви очаквахме толкова рано. Спенс и аз са мислехме вече, че сте попаднали в клопка.
— Клопка е слабо казано — отбеляза Максим, тъкмо когато Елиза прокарваше бръснача по горната му устна. — Но що се отнася до нас двамата, ние се оженихме преди няколко дни в Любек.
Фич засия от радост.
— Това се казва хубава новина, милорд — той огледа стаята. — Това е най-доброто от дълго време насам, което се случва на господина. Ако лорд Сиймур е загубил звание и богатство, дамата си я бива. Никога не съм се замислял дали ще се ожените за лейди, но изборът ви наистина е сполучлив.
Елиза се усмихва през рамо:
— Благодаря, Фич.
— Милейди, удоволствието е мое да бъда на вашите услуги — ухили се той доволен. Поклони се ниско и тръгна към вратата: — След като ви донеса още вода, веднага ще кажа и на Спенс.
Той затръшна вратата след себе си и се чу как се затича по коридора.
— Изглежда одобрява връзката ни — шеговито отбеляза Максим и придърпа жена си, за да я целуне по меките устни.
Елиза потъна във възхищението, което прочете в очите му.
— Вероятно страшно се радва, че вече не воюваме.
Фич донесе още няколко ведра и тръгна за последните. Максим се надигна и последва Елиза към медната вана, където тя доливаше студена вода, за да я направи приятна. Максим пусна кожата на земята и стъпи във водата. Той се отпусна и се чувстваше вече по-добре, когато Фич се появи с другите пълни ведра. Елиза наливаше студена, а Фич — гореща. След това тя взе едно канче и започна да облива мускулестия гръб на Максим.
Силно покашляне накара Елиза да се обърне. В преддверието стоеше госпожа Ханц с пълен поднос. Тя с мъка скриваше презрението си, когато Елиза я помоли да се приближи към камината.
— Оставете яденето там, за да е топло. Господин лордът и аз ще вечеряме след банята.
— Госпожице, не знаех, че ще вечеряте с лорда — каза тя, като продължаваше да стой като закована на вратата.
Това, че една жена помагаше на любовника си да се къпе в присъствието на други, бе за нея вече прекалено. Не можеше да се сдържи да направи забележка, че не е прието една обикновена жена да се храни заедно с благородниците.
— Мислех, че ще вечеряте долу в кухнята.
— Сбъркали сте, госпожо Ханц — обясни остро Елиза, подразнена от високомерието й.
— Тогава желаете ли да донеса още един поднос?
— Естествено — нетърпеливо й отвърна тя. — И по-бързо. Ах, кажете на Дитрих да стопли още вода. След вечеря искам и аз да се изкъпя.
Максим, който не считаше за нужно да пълнят втори път ваната, каза, без да подозира нищо:
— Скъпа, няма защо да чакаш, можем заедно да се изкъпем във ваната.
От възмущение дъхът на госпожа Ханц секна. Тя пристъпи няколко крачки напред, трясна подноса на масата и веднага излезе отвратена от безнравствеността, на която току-що бе станала свидетел. Мърморейки под нос, тя закрачи тежко по коридора така, че подът се тресеше под стъпките й.