Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
— Как си позволявате така да нахлувате! Месите се в неща, които изобщо не ви засягат, Николаус! Исках да ви пощадя и да поднеса нещата по друг начин, но вашето хлапашко държание направи това невъзможно. Вчера се венчах с Максим.
Без да обръща внимание на слисването му, тя продължи:
— Не искахме да ви нараняваме, още по-малко имахме намерение да се влюбваме… но… то просто се случи. И не мислете, че Максим е използвал ситуацията. Аз знам точно какво искам. Щастлива съм да имам Максим за мъж и ще се помъча да му бъда добра жена… както бих се помъчила да бъда добра жена и на вас, ако бяхме отишли заедно пред олтара.
Тя спря да събере мислите си и допълни по-спокойно:
— Дължа ви извинение, дето не ви казах по-рано, че чувствата ми клонят към друг. Максим ме помоли още преди време да ви кажа, но ми беше неприятно, че ще трябва да ви нараня. Сега разбирам, че не съм била права, понеже сега ви причиних още по-голяма болка, за което съжалявам. От цялото си сърце, Николаус.
— Трябваше да се сетя, че така ще стане — въздъхна разочаровано капитанът. — Та вие бяхте през цялото време заедно.
С вял жест той посочи към вратата.
— Джъстин ви е донесъл дрехи. Ще взема нещата и трябва веднага да тръгваме. Ще ви придружа до края на града и там ще се сбогуваме. Преди да замина за Хамбург, трябва да се погрижа за Катарина и мама. Джъстин ме убеди, че се налага да напуснете страната колкото се може по-бързо. Ще се погрижа за това — веднага, щом ледът започне да се топи. Щом съм готов, че ви пратя вест.
— Наистина ли искате да ни помогнете при бягството? — попита Елиза със смесени чувства.
След като той кимна, тя го изгледа настойчиво:
— А вашите задължения спрямо Ханзата?
— Изглежда в сърцата на мъжете от Ханзата нещо трябва да се промени — каза той замислено. — Преди време Съюзът беше образуван, за да защитава членовете си от пирати и друга паплач. А сега той самият защитава един пират. Все още не знам какво ще направя. Може би от грижа за собствената си кариера и благосъстояние съм си затварял очите пред злоупотребите на Хилърт. Беше по-лесно в нищо да не се меся.
С изкривено от болка лице Максим се съвзе и Елиза се зае да наложи удареното място с влажна студена кърпа. Максим трепна, когато тя докосна лицето му. Поглеждайки над главата й, той хвърли пълен с укор поглед към Николаус:
— Без малко да ми счупиш челюстта.
— Това беше и намерението ми. Сега сме квит.
Сигурен, че между тях отново всичко е наред, капитанът тръгна към вратата. След малко се върна с голям вързоп, който хвърли на Максим:
— Чакам отвън — каза той и излезе.
Максим и Елиза се заобличаха бързо. Тя трябваше често да го моли за помощ. Той беше готов много преди нея и, въздишайки, издърпа кадифената рокля през главата й, оправи полите й надолу и я закопча на гърба. Приятна тръпка премина през тялото й, когато усети топлата му ръка на рамото си, после ръката се мушна под роклята й и обхвана едната й гърда.
— Не мога да си представя, че ще стигнем Хоенщайн. Тази местност изисква обстойно изследване.
Елиза сложи ръка върху неговата:
— Винаги ще копнея за твоето докосване. Не мога да повярвам, че отново сме сами.
— Николаус ни очаква, а и достатъчно дълго се бавихме — прошепна й той. — Не забравяй пръстена на баща си. Колкото по-бързо тръгнем, толкова по-бързо ще пристигнем, ако бог пожелае.
Максим поведе Елиза към кея, където Джъстин и Николаус чакаха с конете. Той я качи на кобилата и под предлог, че е забравил нещо в каютата, се върна на борда, а те тръгнаха.
Максим се втурна в кухнята и измъкна от вътрешността на огнището една горяща цепеница. След това, заедно с още малко дърва от огнището той я хвърли през люка към долната палуба, където имаше всякакви корабни въжета и стари, изпочупени върлини. Усмихвайки се доволно, той се върна.
Ако имаше нещо, което би привлякло Хилърт в Хоенщайн, това беше пожарът на кораба му. И подпалвачът. Ако всичко се развиваше по план, кралицата на Англия щеше да има добър повод да се реваншира пред Максим.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
Оловносиви облаци тегнеха ниско над крепостта Хоенщайн; силни ветрове измитаха снега от пустите пътеки. Конете мъчително си проправяха път през преспите, влачейки шейната, в която седеше Елиза. Вече приближаваха крепостния ров. Въпреки почти непрогледната снежна пелена, тя можа да различи неясните контури на решетката над входа, която все още беше вдигната. След приглушеното потрепване на копитата но дървения мост последваха разпорежданията на Максим, докато той обуздаваше Еди. Фич и Спенс трябваше да държат впряга й, докато Шербърн и Джъстин слязат, Кенет помагаше на слугите да заведат другите коне в обора.