Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Фич щеше да се пръсне от смях, когато лейди Елиза строго погледна съпруга си след неговите думи.
— Е, аз си тръгвам вече — обяви той високо, като забеляза леко сбръчканото чело на господаря. Понякога бе достатъчен един поглед на маркиза, за да бъде задействан някой. По най-бързия начин Фич изчезна от стаята и затвори след себе си.
— Е, милейди… — Максим се облегна назад, опря ръце на ръба на ваната и загледа прекрасното лице на жена си. — Имаме всичкото време на този свят и няма защо да се страхуваме от дългата, студена нощ. Ела и украси банята на съпруга си със своето присъствие, сгрей кръвта му.
Със съблазнителна усмивка Елиза прибра отново косите на врата си. За момент заключи вратата, сложи подноса до огъня, забелязвайки че храната е достатъчна за двама. После приседна на леглото, събу обувките си, повдигна високо поли, за да свали чорапите си и му позволи до насита да се възхити от стройните й крака. Когато се качваше при него във ваната, той я поглъщаше с поглед, запленен от голотата й. Елиза се отпусна блажено в ръцете му. Наслаждаваха се на приятното усещане да са притиснати един о друг в прегръдките на водата. Той я целуваше с разточителното умение на мъж, който има много време пред себе си.
Едно почукване на вратата ги изтръгна от унеса. Максим е нежелание вдигна глава:
— Кой е?
— Господине, нося още един поднос с ядене — чу се госпожа Ханц. — Да го внеса ли?
— Може да си вървите обратно — заповяда Максим. — Заети сме.
— Но госпожица Редбърн каза …
— Сега тя се казва госпожа Сиймур — кратко отсече той.
Госпожа Ханц се хвана за гърлото. Господинът сигурно има достатъчно разум, за да вземе такова недостойно създание за жена.
— Господине… означава ли това, че госпожица Редбърн е сега госпожа Сиймур?
— Ах, глупава жено, как по-ясно да го кажа — прогърмя гласът му. — Сега тя е лейди Сиймур! А сега си вървете и ни оставете на мира. Не искам да бъда обезпокоен, докато не ви повикам. Изчезвайте!
— Както желаете, милорд — отвърна тя сломено и с треперещ глас.
Наистина тъжен ден, в който един благородник пропада, давайки си името на едно обикновено улично момиче.
— Лейди Сиймур — повтори Елиза замечтано, обви ръце около врата му и прокара пръст през кестенявите му коси. — Добре звучи.
— Даже много добре, милейди — прошепна той, докато с отворени уста обхождаше шията й. — На никоя друга името не би правило такава чест.
Тя го погледна учудено:
— Даже и на Арабела?
— Ти си моята любима, ти и никоя друга — увери я той и бе възнаграден от сияещия й поглед.
Вилнеещата зимна буря безмилостно потапяше страната в бял облак. В топлия уют на покоите си младата двойка не мислеше, за свирепостта на виелицата и се радваше на мига. Те лежаха в леглото и се наслаждаваха на безделието си в спокойната утрин. Гласовете им звучаха меко, приглушено. Лежаха на една възглавница и си говореха за хиляди неща — за надеждите си, мечтите, копнежите, за миналото, настоящето, бъдещето. Максим лежеше с ръка под главата, Елиза беше легнала по гръб, опряла крака на твърдите му мъжки бедра. Държаха се за ръце, Максим галеше и целуваше фините й пръсти и я гледаше с поглед, изпълнен с любов.
Това бе началото на брака им, една здрава основа, върху която можеше да се строи, да бъде обогатяван с радостите на живота, за да устои на всички бури и изпитания, които вероятно щяха да ги споходят. Това бе сливането на два живота в един.
Наближаваше вече обяд, когато най-после слязоха долу и се присъединиха към другите гости под мрачните погледи на госпожа Ханц.
— Добре, дошли в скромната ми крепост! — сърдечно поздрави той и се засмя, когато другите извисиха гласовете при шеговитите му думи.
— Кълна се, че по разкош може да се мери с всеки дворец на кралицата в Англия — прогърмя сър Кенет.
Елиза приближи до масата, където бяха наредени примамливи ястия. За да привлече вниманието на мъжете, тя почука с ножа върху една метална чаша и извика бодро:
— Господа, чувствайте се добре под този стар покрив. Едни ден и вие ще остареете и ще ви се присмиват за това. Не мислете за овехтелите маси, за скърцането на пантите, за разрухата. Нека хапнем и пийнем за наша обща радост. Днес трябва да се веселим, надхитрихме Хилърт… А и бурята носи толкова много сняг, че сме далеч от преследването му. Смело, господа! До края на зимата можем да се наслаждаваме на компанията си и на вкусните ястия на нашия Дитрих.
С грациозен жест тя посочи широко усмихнатия готвач и продължи:
— Талантът му може да предизвика завист у английската кралица.