Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Веднъж, преди много години, тя береше цветя на ливадата, за да изплете венец за баща си. Тя потъна в спомени и пред нея изплува морски бряг, ограден от стръмни скали, с многобройни пещери в тях, където вълните безпрепятствено нахлуваха. Елиза бе обхваната от онова усещане за свобода, което имаше тогава като малко момиченце, когато тичаше боса по брега, надбягвайки се с баща си. Тя виждаше мочурливите места, обраслите с дървета хълмове, кулите и развалините, по които тя се катереше, за да докосне облаците. Баща й обичаше това място и я заклеваше отново да се върне там, да се разходи през мочурищата, да поседи върху камъните, да влезе в пещерите, където въздухът беше влажен и сякаш полепваше по кожата. Той я накара да обещае, че след смъртта му ще вземе портрета на майка си, ще дойде тук, и ще се разходи по техните места.
Елиза вдигна глава и като че ли чу глас от миналото, който я викаше — Върни се, върни се.
След малко викът се повтори от кулата. Тя извърна глава, заслони очи с ръка и примижа срещу слънцето. От долу по пътя се задаваха двама ездачи. Сърцето й заби по-силно, като разпозна Максим. Тя повдигна поли и затича обратно по неравната пътечка. Приглушеният тропот на копитата по моста я изпълни с радостна възбуда. Мъжете влязоха в двора, тя ускори ход и изтича по моста.
Максим слезе от коня и чу стъпките й след себе си. Тъй като изрично беше разпоредил на Шербърн да бъде нащрек заради Хилърт, доста се изненада да я види на моста. Първата му мисъл беше да смъмри Шербърн, че я е оставил да се скита сама. Но когато младата му жена приближи, той забрави всичко, пленен от красотата й. Задъхана, със заруменели страни и с коси, падащи свободно по гърба й — това беше миг, който той щеше да запомни завинаги.
Максим свали шлема, пусна го на земята и тя се хвърли в прегръдките му. Той я вдигна, завъртя я в кръг, а тя възбудено се смееше. След това спря, потърси устните й, без да обръща внимание на околните.
Сър Кенет свали шлема си и обърса лицето си с ръкавица, като наблюдаваше двойката. Въпреки загубата на титли и богатства, маркизът се радваше на щастие, завистливо си помисли той.
Максим пусна жена си, тя бавно отвори юмрук и му показа бялото цветенце. Погледна го, а той откри в погледа й копнеж за дома.
— Пролетта дойде — прошепна тя замечтано. — Чудовището далече ли е още?
Максим свали ръкавица и нежно прокара пръста си по устните й:
— Скъпа моя, в Любек бяхме на територията на Хилърт и пак победихме. А това тук е нашата крепост.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА
Югозападният вятър бързо заличаваше зимния пейзаж наоколо и обещаваше пролет в Хоенщайн. Два дни бушуваха силни бури. През нощта се чуваше тътенът на гръмотевиците. Светкавици прорязваха разкъсаните облаци и осветяваха околността. Елиза, която разресваше косите си край камината, подскочи уплашено, когато една от светкавиците освети с призрачна светлина ъглите на стаята. Разтревожена, тя изтича долу и попита дали пътищата пак са станали непроходими. Фич и Спенс вече бяха отнесли сандъците с вещите й в Хамбург, където Николаус стягаше кораба си. След завръщането им небето притъмня и над земята се изсипа истински порой. Обитателите на крепостта отново бяха затворници на стихиите. Единственото успокоение беше фактът, че дъждовете, които им пречеха да напуснат тази обител, пречеха и на Хилърт.
Това очакване беше изпитание за нервите на всички. Максим ставаше все по-раздразнителен, докато дните минаваха под гърма на бурите и плющенето на дъжда. Надеждата на Елиза да се измъкнат навреме гаснеше.
Най-накрая слънцето се показа иззад облаците и хвърли мъжете в трескава работа. Вече не мислеха за пътищата, а укрепваха зидовете за бъдещата атака. Носеха талаш и стърготини под казаните с разтопената мазнина. Складираха малки и големи стрели, камъни, гюллета, бурета с барут, сандъци с метални отпадъци. Портата беше затворена, желязното резе беше пуснато, а след него и решетката.
Елиза си беше в стаята, когато силна експлозия накара прозорците да затреперят. Сърцето й заби в гърлото, тя се втурна към прозореца и вече очакваше да види Хилърт и хората му. Но вместо това видя само малко фонтанче от кал и камъни да се спуска по хълма. Видя Максим, наведен зад едно оръдие. Прицелвайки се, той даваше указание на Джъстин и на другите двама как да го настроят. Те бавно преместиха топовете, заредиха ги и запалиха фитили. Пак се чу оглушителен гръм, същото прашно фонтанче се вдигна нагоре, но този път в средата на тясната пътека.
Мъжете радостно завикаха и се втурнаха отново да зареждат. Максим отново се наведе да уточни мерника. И това продължи докато целият път бе прорязан от такива малки експлозии на всеки двадесет крачки до края на моста. Накрая нагласиха и един друг топ от другата страна на крепостта. Те бяха заети повече с това да я укрепят, отколкото да мислят за своята атака.