Сълзи от злато
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзи от злато». Краткое содержание книги:
Хилърт заудря бягащите с камшика си и им крещеше да му се подчинят. Кенет отново запали фитила, за да ги накара окончателно да се разбягат.
Едно от железните парчета улучи коня на Хилърт по хълбока. Раздразнен от оглушителния шум на оръдията, бойният кон се изправи на задните си крака и Хилърт излетя от седлото, като падна надалеч в една локва. Мъжете от крепостта избухнаха в гръмък смях. Той се изправи побеснял, хората му трябваше да треперят от вида му, както и ония в крепостта. Нямаше съмнение, че се канеше да просне всеки, който напусне бойната линия.
Защитниците на Хоенщайн можеха да си отдъхнат, тъй като Хилърт ругаеше войниците си.
Този Сиймур наистина притежаваше всички достойнства, за които Николаус го хвалеше, а може би и още много други. Само глупак би го подценил втори път.
На възвишенията се строи отряд стрелци и обсипа двора на крепостта със стрели. Веднага бяха грабнати щитовете. В това време Хилърт подготвяше атака с друга стратегия. Те тръгнаха силно раздалечени един от друг, като мъкнеха със себе си примитивни стълби за щурмуване на стените. Притиснати плътно към зида, Джъстин и Шербърн от своя страна изпращаха стрели срещу нападателите, но щом поваляха някого, друг изникваше на мястото му.
Оръдията прогърмяха отново, но ударите им улучиха само един или двама от отчаяно втурналата се орда.
Когато нападателите се доближиха до стените, Хилърт напусна възвишението с един от хората си и ги последва. Войниците бяха вече толкова близо, че оръдията не ги засягаха. Хората на Максим заеха друга позиция. Фич, Спенс, Дитрих и младият слуга от обора чакаха вече нападателите, готови зад казаните с вряща мазнина. Първите стълби се опряха вече на стената и мъжете отдолу се заизкачваха. Върху тях се изля сякаш поток от нагорещена лава. Крясъци и писъци раздраха въздуха, попарени тела тупнаха на земята. И в следващия миг те лумваха в огън под изпратените отгоре запалени копия и изпаряха като напоени в мас факли. В панически ужас подпалилите се искаха да избягат, но разпалваха огъня още повече.
В яростта си Хилърт не смяташе да щади войниците си, но виждаше, че мъките им са ужасни и един изстрел от пушката му би бил спасение за тях. Той разбираше, че отрядът му е разбит и че предстои масово бягство.
Заповяда да се съберат на възвишението за ново прегрупиране, а и искаше да им вдъхне повече смелост и да им обещае по-голямо възнаграждение. Беше поразен от размера на загубите. Бе дошъл с осемдесет наемници, сега имаше само около двадесет годни за бой мъже. Той се проклинаше, че не беше взел сериозно описанието на госпожа Ханц за въоръжението на защитниците.
Елиза използва затишието, за да се увери, че никой от малката група не е пострадал сериозно. Само една стрела беше одраскала бузата на Шербърн. Докато почистваше раната и я превързваше, тя се шегуваше, че този белег сигурно ще предизвиква любопитството и възхищението на английските момичета. Дитрих донесе на воюващите да хапнат и да утолят жаждата си. Спокойни, те очакваха следващата атака.
Пламъците около зидовете изгаснаха чак на другия ден следобед. Овъглените тела на някои войници попарваха всяко желание за ново щурмувано на стените.
Но въпреки това отрядът отново тръгна напред, като войниците крачеха на големи разстояния един от друг. Безполезно беше да се използват оръдията, затова мъжете грабнаха арбалетите, но скоро и те не вършеха работа. Враговете вече бяха поставили стълбите си на защитени ъгли по зидовете. Първият качил се беше посрещнат от силен удар с копие. Максим сечеше на ляво и дясно, но скоро осъзна, че при бой всеки срещу всеки числеността на врага ще надвие, Той заповяда на хората си да се спасяват във вътрешността и сам заотстъпва, като нанасяше удари на противника. Миг след това видя няколко мъже да вдигат решетката. Хилърт всеки момент щеше да бъде в двора, имаше време само да се влезе в сградата и да се спусне резето.