Романът на Лизи

— Лъжеш! — отсече Дули, но този път думите й бяха верни… и той го знаеше, затова се изнерви. Лизи искаше да предизвика обратната реакция — окончателно да го успокои, — ала въпреки това реши да продължи, надявайки се, че ще съумее да достигне до разумната част от съзнанието на Джим Дули.

— Не лъжа — отвърна. — Ти ми даде телефонния му номер и аз му се обадих — добави, без да откъсва поглед от сините му очи. Влагаше максимум искреност във всяка дума, понеже така и така вече се бе отправила към Страната на лъжите. — Обещах да му дам всички ръкописи и го помолих да ти го съобщи, но той отвърна, че не може, защото нямало как да се свърже с теб. Каза, че първите му две писма стигнали до твоя електронен адрес, но после взели да се връщат, защото…

— Единият лъже, а другият маже — каза Джим Дули, а после всичко се случи с такава бързина и жестокост, че у Лизи се създаде усещане за нереалност. Всеки миг от насилието, което последва, се вряза в паметта й до края на живота й, както звукът от хрипливото му дишане и ризата му в цвят каки, между чиито копчета се виждаше бялата му тениска. Той я зашлеви през лицето първо с дланта си, а после с опакото й — отново и отново, и отново. Общо осем удара — осем удара, нанесени в бърза последователност и въпреки че на ръката му нямаше пръстени (за което Лизи беше благодарна), след четвъртия и петия на устните й изби кръв, след шестия и седмия бликна навън, а след осмия, който улучи носа й, шурна и оттам. По това време тя вече крещеше от болка и от страх. Главата й се удряше в долната част на умивалника, ушите й бучаха. Чуваше воплите си: умоляваше го да престане, да вземе всичко, което иска, и да престане, само да престане. Дули спря да я удря и Лизи се чу да казва:

— Ще ти дам ръкописа на новия му роман, последния му роман, готов е, завършен е месец преди смъртта му и Скот дори не го е редактирал — истинско съкровище, Лудбоди ще бъде на седмото небе. — Тя имаше време да си помисли: „Много изобретателно, скъпа, но какво ще правиш, ако клъвне?“ ала Джим Дули нямаше никакво намерение да клъвва. Стоеше на колене пред нея, дишайки тежко (на горния етаж беше доста горещо и ако бе знаела, че ще я бият в кабинета на Скот, първата й работа щеше да бъде да включи климатика), и отново ровичкаше в кафявия плик. Под ръкавите на ризата му тъмнееха големи кръгове от пот.

— Госпожа, ужасно съжалявам, че ми се налага да го направя, ама се радвай, че оная ти работа няма да пострада — каза той и тя успя да забележи две неща, преди извергът да разкъса блузката й и да счупи предната закопчалка на сутиена й, при което малките й гърди изскочиха навън. Първото беше, че Дули изобщо не съжаляваше, а второто — че държеше нещо, което бе взел от нейното „Чекмедже за всичко“. Скот наричаше тази джаджа „юпи отварачката на Лизи“. Това беше комбинираната й отварачка за консерви с масивни гумирани ръкохватки.