Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— Някакъв търговец от Флоренция иска да обсъди дарение от Фиесоле — неясно отбеляза той в отговор на питащия поглед на Солиняк. — Четири хиляди ще искам.
— Кой от Флоренция? — попита Солиняк, който проявяваше предпазливост по това време на нощта.
— Синьор Алори. Банкер. Играеш ли, Солиняк? Гланокомандващият щаба бързо погледна картите си и ги остави на масата.
— Солиняк пасува — отбеляза Масена. — Някой друг ще играе ли?
— Аз — каза Сирина. — Четири хиляди ли казахте или десет хиляди? — небрежно попита тя.
— Харесва ми, когато дамите играят смело — тихо отбеляза Масена. — Предполагам, че беше десет хиляди, госпожице — добави той и остави още няколко жетона в средата на масата. — А сега какво ще правите? — Погледът му вече беше омекнал и излъчваше някакъв своеобразен чар. Тя започна да разбира защо войниците му го следваха навсякъде, защо жените тичаха подире му.
— Смятам, че ще накарам джоба ви да олекне, мон женерал. Вижте — мило каза тя и бавно започна да обръща всяка карта, докато не подреди всички на масата — четири кари и вале спатия.
— Удоволствие е човек да губи от красавица като вас, госпожице Блайд — прошепна Масена и остави картите. — Какво ще си купите със спечеленото?
Преди да беше успяла да отговори, нещо отвлече вниманието на Масена.
— Виждам, че банкерът е пристигнал — каза генералът и се наведе, за да прошепне нещо на Солиняк. Той веднага извъртя глава и се загледа в човека, който се приближаваше към тях.
Сирина забеляза съсредоточените погледи на мъжете, после вдигна очи и ахна от изненада.
Вниманието на Масена беше привлечено от реакцията й и той забеляза как Сирина цялата поруменя.
— Познавате ли господин Алори? — тихо попита той.
— Не, не съм сигурна… не, не — Сирина започна да се запъва и да се опитва да не поглежда Бо, не желаеше да го издава или да направи положението му още по-опасно.
Той вървеше бавно из голямата стая и привлече вниманието на всички не само с необичайния момент, в който се беше появил, но и с външния си вид. Целият беше в прах от пътуването, кожените дисаги, които беше преметнал през рамо, звучно подрънкваха, докато вървеше, а потропването на шпорите му рязко контрастираше с внезапно настъпилата тишина в салона. Стъпваше бавно, със спокойно изражение, съзнаваше, че го наблюдават с интерес. Беше виждал веднъж Масена при Леобенското примирие, спомни си Бо. Дали генералът го беше запомнил сред тълпата хора в Шлос Егенвалд в онзи ден?
Ординарецът, който вървеше пред него, го представи, когато приближиха до масата на Масена.
— Господин Алори, сър.
— Какво те води в Милано, Рошфор? — дружелюбно попита генералът. — При това толкова спешно. — Той спокойно заразглежда прашните му дрехи.
— Дойдох по работа, генерале — невъзмутимо отвърна Бо. Генералът имаше забележителна памет. Леобен беше преди три години, в залата за конференции имаше над сто човека, освен това никой не ги беше запознал.
— Държавна работа? — спокойно попита Масена.
— Не. Частна. — Погледът на Бо беше привлечен от Сирина, облечена като куртизанка до генерала, или по-скоро разсъблечена като куртизанка, помисли си той, разгневен и мрачен. — Бижута ли събирате, госпожице? — прошепна той саркастично, когато забеляза смарагдите, които красяха пищната й гръд. — Само руснаци правеха такива огърлици.
Сирина се сепна, сякаш я беше ударил, а после почервеня като рак. Как се осмеляваше да си мисли, че по нейно желание е тук…
— А-а… — каза генералът, който внезапно се беше сетил. Той хладно огледа останалите офицери на масата и ги освободи с жест. Когато те излязоха, той кимна на Бо да седне. — Значи познавате госпожица Блайд? — небрежно попита Масена.
Гневът на Рошфор при вида й беше толкова очевиден, че не беше нужно да пита.
— Много добре — шепот като плющящ камшик.
— Госпожица Блайд не беше сигурна, че ви помни, когато я попитах.
Бо за миг изгледа Сирина.
— Може би ще ми се предостави възможността да й освежа паметта.
— А какво ли би ме накарало да ти позволя да го направиш? — Предизвикателството беше вече на лице.
— Защото възнамерявам да ви се отплатя за това — тихо отвърна Бо. — Дошъл съм да я купя от теб.
Масена за миг повдигна вежди, но когато заговори, тонът му беше мек.
— Друг път купувал ли си жени, Рошфор? Мисля си, че не ти се е налагало.
— Любовниците винаги струват пари, генерале. И двамата го знаем.
— Някои повече от другите — съгласи се генералът при спомена за скъпите предпочитания на графиня Гончанка, за разлика от вкусовете на красивата седемнадесет-годишна балерина, която се задоволяваше с няколко бонбона и нови рокли. Спомни си той с болка и съжаление Тео, която искаше само любовта му. А той й беше изневерил.