Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Винаги ми се е струвало невероятно и още ми се струва Федър да е следвал линия на разсъждения, по която никой да не е тръгвал по-рано. Някой, някъде трябва да е мислил за всичко това по-рано, а Федър е бил толкова слаб учен, че би било точно в негов стил да е повторил отдавна познатите положения на някоя известна философска система, в която не си е дал труда да надникне.
Така че прекарах повече от година в четене на много дългата и на места досадна история на философията, като търсех дублиране на идеи. Беше прекрасен начин да се прочете историята на философията все пак и стана нещо, за което още не съм сигурен какво да мисля, философските системи, за които се смята, че много си противоречат, като че всички казват нещо много близко до онова, което мислеше Федър, с дребни отклонения. При един или друг случай решавах, че съм открил на кого подражава, но всеки път поради някакви наглед малки отлики той поемаше различна посока. Хегел например, на когото се позовах по-рано, отхвърля индуистките философски системи, като въобще не ги признава за философия, Федър като че ги смила или бива смлян от тях. Нямах чувството, че в това се крие някакво противоречие.
Най-подир стигнах до Поанкаре. Тук отново имаше малко повтаряне, но случаят бе друг. Федър следва дълъг и трънлив път във висините на абстракциите, изглежда, като че ще се спусне надолу и спира. Поанкаре започва от най-основните научни истини, извисява се до същите абстракции и тогава спира. Двата пътя стигат един до друг! Съществува идеална връзка между двата. Когато човек живее в сянката на безумието, появяването на друг разум, който мисли и говори като него, е нещо като благословия свише. Като за Робинзон Крузо, когато открил човешки стъпки по пясъка.
Поанкаре е живял от 1854 до 1912 година. Професор в Парижкия университет. Брадата и пенснето му напомнят на Анри Тулуз-Лотрек, който живял в Париж по същото време и бил само с десет години по-млад.
По времето на Поанкаре започнала обезпокоително дълбока криза в основите на точните науки. Години наред научните истини били недостижими за всяко възможно съмнение; логиката на науката била непогрешима и ако учените понякога грешели, приемало се, че те са допуснали грешка в тълкуване на научните истини. Всички основни въпроси били получили отговор. Задачата на науката сега била просто да избистря тези отговори към все по-голяма точност. Вярно, че все още съществували необяснени явления като радиоактивността, преминаването на светлината през „етера“ и особената връзка между магнетизма и електричеството; но ако се съди по тогавашния опит, и те трябвало в края на краищата да се предадат. Едва ли някой подозирал, че само след няколко десетилетия вече няма да има абсолютно пространство, абсолютно време, абсолютна материя или дори абсолютна величина; че класическата физика, тази вековна крепост на науката, ще стане „приблизителна“; че най-трезвите и уважавани астрономи ще казват на човечеството, че ако то гледа достатъчно дълго време през достатъчно мощен телескоп, ще види собствения си тил!
Основата на фундаментално революционизиращата теория на относителността била по това време разбирана от много малко хора, един от които бил Поанкаре като най-изтъкнат математик на своето време.
В своите „Основи на науката“ Поанкаре обяснява, че предисторията на кризата в основите на науката е твърде стара. Много дълго напразно е търсен начин да се демонстрира аксиомата, известна като пети постулат на Евклид, и това търсене слага началото на кризата. Евклидовият постулат на успоредните, който твърди, че през една точка не може да се прокара повече от една успоредна на дадена права, обикновено научаваме в геометрията за десети клас. Това е един от основните камъни, върху които е изградена цялата геометрия.
Всички останали аксиоми изглеждали прекалено очевидни, за да бъдат поставяни под съмнение, но не и тази. И все пак тя не могла да се премахне, без да се сгромолясат огромни области от математиката, и никой като че не можел да я сведе до нещо по-елементарно. Какви огромни усилия са изхабени заради тази химерична надежда, наистина не можем да си представим, казва Поанкаре.
Най-подир в първата четвърт на XX век — и почти по едно и също време — един унгарец и един руснак, Боляи и Лобачевски, установяват без съмнение, че доказването на Евклидовия пети постулат е невъзможно. Те правят това, като доказват, че ако съществуват някакви начини да се сведе Евклидовият постулат до други, по-сигурни аксиоми, ще стане очевиден и друг един ефект: обръщането на Евклидовия постулат би създало логически противоречия в геометрията. И така, те обърнали Евклидовия постулат.