Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
Отначало Лобачевски приема, че през една точка могат да бъдат прокарани две успоредни на дадена права. В същото време запазва всички останали аксиоми на Евклид. От тази хипотези той дедуцира поредица теореми, между които е невъзможно да се открие каквото и да било противоречие, и изгражда геометрия, чиято безпогрешна логика с нищо не отстъпва на Евклидовата.
И чрез своя неуспех да открие някакви противоречия той доказва, че петият постулат не може да се сведе до по-прости аксиоми.
Не доказателството било тревожно. Рационалният му страничен продукт скоро засенчил доказателството, както и почти всичко останало в областта на математиката. Математиката, крайъгълният камък на научната сигурност, става изведнъж несигурна.
Сега имаме две противоречиви схващания за непоклатимата научна истина, вярна за всички хора от всички времена, независимо от техните предпочитания.
Това било основата на бездънната криза, която разклатила научното самодоволство на Златния век. Как да разберем коя от двете геометрии е правилна? Ако не съществува основа, върху която да ги разграничим, тогава, значи, има една цялостна математика, която допуска логически противоречия. Но математика, която допуска вътрешни логически противоречия, не е никаква математика. Крайният резултат от неевклидовата геометрия се превръща в шамански идол, вярата в който е чисто религиозна. Нищо повече!
И естествено, след като вратата веднъж е била отворена, трудно може да се очаква, че противоречивите системи на непоклатима научна истина ще се ограничат само с две. Един германец на име Риман излиза с друга непоклатима геометрична система, която изхвърля зад борда не само Евклидовия постулат, но също и първата аксиома, която заявява, че през две точки може да се прокара само една права. И пак няма вътрешно противоречие, само несъответствие с геометриите на Лобачевски и на Евклид.
Според теорията на относителността геометрията на Риман най-добре обяснява света, в който живеем.
При Три форкс пътят се врязва в тесен каньон с белезникави скали край няколко от пещерите на Луис и Кларк. Източно от Бъти се изкачваме по дълъг стръмен наклон, пресичаме континенталния водораздел и после се спускаме в долина. След това отминаваме гората комини на металургичните заводи край Анаконда, обръщаме към града Анаконда и намираме добър ресторант за стейк и кафе. Изкачваме се по дълъг наклон, който ни отвежда при заобиколено с борова гора езеро и няколко рибари, които тикат лодка във водата. После пътят се вие пак надолу сред боровата гора и по ъгъла на слънчевите лъчи разбирам, че утринта си отива.
Минаваме през Филипсбърг и навлизаме в поляните на долината. Насрещният вятър тук става по-напорист, така че намалявам на петдесет и пет, за да го отслабя малко. Минаваме през Мексвил и когато стигаме Хол, силно се нуждаем от почивка.
Откриваме църковен двор край пътя и спираме. Вятърът духа силно и е студено, но слънцето грее ярко и ние слагаме на тревата якетата и каските си откъм подветрената страна на църквата, за да отдъхнем. Тук е много открито и самотно, но красиво. Има ли в далечината планини или дори хълмове, има и простор. Крис заравя лице в якето си и се опитва да заспи. Всичко е така различно сега, без Съдърлендови — така самотно. Ако ми позволите, ще продължа нашата шъто̀куа, докато си отиде чувството за самота.
За да разрешим проблема за същността на математическата истина, казва Поанкаре, първо трябва да се запитаме каква е природата на геометричните аксиоми. Дали те са синтетични априорни заключения, както казва Кант? Ще рече, съществуват ли те като твърдо установена част от човешкото съзнание, независимо от опита и несъздадени от опита? Поанкаре смята, че не. В такъв случай те щяха да ни се наложат с такава сила, че не бихме могли да възприемем противоположно предположение или пък да градим въз основа на него теоретично построение. Не би съществувала неевклидова геометрия.
Трябва ли тогава да заключим, че геометричните аксиоми са експериментални истини? Поанкаре смята, че и това не е вярно. Ако бе така, те щяха да са обект на постоянни изменения и преразглеждания в потока на нови лабораторни данни. Това звучи противно на цялата природа на геометрията.
Поанкаре заключил, че геометричните аксиоми са конвенции, изборът ни сред всички възможни конвенции се ръководи от експерименталните факти, но си остава свободен и е ограничен единствено от необходимостта да се избягват всякакви противоречия. Така че постулатите могат да си останат непоклатимо правилни дори когато експерименталните закони, които са довели до възприемането им, са само приблизителни. Геометричните аксиоми, с други думи, са просто маскирани дефиниции.