Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)
- Автор: Пирсиг Роберт М
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет (Изследване на стойностите)». Краткое содержание книги:
Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра.
После, след като определил природата на геометричните аксиоми, той се обръща към въпроса: Евклидовата геометрия ли е правилна или Римановата?
Отговаря: въпросът няма смисъл.
Все едно да се зададе въпросът дали метричната система е правилна, а авоар-дю-поа не; дали координатите на Декарт са верни, а пък полярните не. Една геометрия не може да бъде по-вярна от друга; тя може да бъде само по-удобна. Геометрията не е вярна, тя е удобна.
След това Поанкаре отива по-нататък, за да докаже конвенционалния характер на други концепции в науката, като пространство и време, показвайки, че не съществува начин за измерване на тези същности, който да е по-правилен от друг; онзи, който е общоприет, е просто по-удобен.
Нашите схващания за пространството и времето са също така дефиниции, подбрани поради удобството, което ни предоставят при боравене с фактите.
Това радикално разбиране за най-основните научни концепции е все пак непълно. Загадката какво е пространство и какво е време може да стане по-разбираема с това обяснение, но сега тежестта да се поддържа редът във вселената ляга върху фактите. Какво са фактите?
Поанкаре пристъпва към критическо изследване на този въпрос. Кои факти ще наблюдаваме, пита той. Те са безброй. Неселективното наблюдение на фактите няма повече шансове да доведе до научни изводи, отколкото маймуна, седнала пред пишеща машина, да напише „Отче наш“.
Същото се отнася и за хипотезите. Кои хипотези? Поанкаре пише: „Ако едно явление допуска пълно механично обяснение, то ще допусне и неограничен брой други, които ще обяснят еднакво добре всички особености, разкрити от експериментите.“ Това е заключението, направено от Федър в лабораторията; от него произлезе въпросът, заради който той отпадна от училището.
Ако ученият има на разположение неограничено време, казва Поанкаре, трябва само да му се каже: „Гледай хубаво и забелязвай“; но тъй като няма време да види всичко и тъй като е по-добре да не види, вместо да види грешно, той трябва да направи избор.
Поанкаре излага някои правила: съществува йерархия на фактите.
Колкото по-общ е един факт, толкова по-ценен е той. Тези, които служат по много пъти, са по-добри от ония, които имат малка вероятност да се явят отново. Биолозите например биха се видели в чудо, ако трябваше да градят наука само въз основа на индивиди, ако не съществуваха видове и ако наследствеността не караше децата да приличат на родителите си.
За кои факти съществува вероятност да се явят повторно? Простите факти. Как да ги разпознаем? Избираме онези, които изглеждат прости. Или тази простота е истинска, или елементите на сложност са неоткриваеми. В първия случай има вероятност да се натъкнем на същия факт отново било в чист вид, било като съставка на сложен факт. За другия случай също има възможност да се повтори, защото природата не създава подобни факти случайно.
Къде се намира простият факт? Учените са го търсили в двете крайности — в безкрайно многото и в безкрайно малкото. Биолозите например инстинктивно са се насочили към схващането, че клетката е по-важна от цялото животно и, от времето на Поанкаре, че протеиновата молекула е по-важна от клетката. Резултатът е доказал мъдростта на такъв подход, след като е открито, че клетките и молекулите, принадлежащи на различни организми, си приличат повече от самите организми.
Как тогава да се подбере интересният факт, този, който ще се случи отново и отново? Точно този подбор на факти е методът; значи необходимо е първо да се заемем с неговото създаване; и са били създадени много методи, тъй като нито един не се е наложил. Правилно е да започнем с постоянните факти, но след като е установена някаква закономерност вън от съмнение, фактите, които са в съгласие с нея, стават досадни, защото вече не ни учат на нищо ново. Тогава стойност придобива изключението. Търсим не подобия, а различия, избираме най-подчертаните различия, защото са най-забележителни и най-информиращи.
Най-напред търсим случаите, при които закономерността има най-голям шанс да се провали; като отидем много надалеч в пространството или много надалеч във времето, можем да видим нашите обикновени закономерности напълно опровергани и тези велики провали ни дават възможност по-добре да видим малките промени, които могат да станат по-близо до нас. Но онова, към което трябва да се стремим, е не толкова установяването на подобия или разлики, колкото разкриване на сходството, скрито под видимото разнообразие. Отделните правила ни се струват отначало нехармониращи, но ако се вгледаме по-отблизо, виждаме, че, общо взето, си приличат, отнасят се до различни неща, но си приличат по форма, по подреждане на техните съставки. Когато ги разглеждаме от този ъгъл, ще видим, че се разширяват и проявяват склонност да обгърнат всичко. И това именно прави ценни някои факти, които идват да допълнят друг низ от факти и да покажат, че той е правдиво отражение на някоя втора позната фактологична поредица.