Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
— „Ягамабуши“?
— Е, да, погребалната песен: „Ние не можем да отидем заедно на онзи свят, ти върви една крачка пред мен и ме чакай.“
— О, за тази песен ли говорите… Наистина я пя на гробището… Чакайте да си спомня какво се пееше: „Колкото и да си ми мил, заедно не можем тръгна…“ Вече бях забравил съвсем думите, но кметът изпя няколко пъти песента и си ги спомних отново.
Хирано се замисли: Хага очевидно е предчувствувал смъртта си. Защо? Нима, знаейки, че гибелта му е близка, е побързал да предупреди душите на прадедите си?
— А с вас кметът сбогува ли се?
— Като че ли не.
— Добре, ако нямате нищо против, ще ви задам още един въпрос: носят се слухове, че имало някакъв таен документ, с който кметът дал съгласието си на острова да бъдат извършени проучвания за бъдещия завод за регенерация на ядрено гориво. Къде може да бъде намерен този документ?
— Сигурно в градската управа …
— Там ми казаха, че не е при тях.
— Лъжат. Страх ги е, че ще имат неприятности.
— Намери ли се този документ, всичко ще стане ясно. Знаете ли какво си мисля: а не е ли възможно смъртта на кмета да е била неочаквана за ония, които са го принудили да напише документа? Сега те имат причини да се страхуват от неговата публикация. Преценете сам: документът е имал някакво значение за тях, докато кметът е бил жив, а след смъртта му това е просто лист хартия, нещо повече, опасна улика срещу тях…
— Ако е тъй, защо ще го тровят? Нали казвахте…
— Да, но още не знаех, че преди смъртта си Хага е посетил гробището. А сега си помислих: а не е ли възможно да е самоубийство?!
— Какво говорите?! Защо е трябвало да се самоубива?
— Почувствувал се е виновен пред прадедите, задето е дал съгласието си за строежа на завода. Та нали „пепелта на смъртта“ може да погуби родната му земя. Навярно ще попитате защо се е съгласил? Сигурно са го принудили. Казаха ми, че покойният е бил човек, който държи на дълга…
— Да, това не можеше да му бъде отречено! — съгласи се Накагава. — Но ако е тъй, какво ще кажете за инфаркта?… Инфаркт — самоубийство? …
— Кметът е могъл да намери онзи препарат. А може би препаратът дори не е бил нужен — тежки преживявания, чувство за вина, претоварване на сърцето, това е било напълно достатъчно.
— Ако е така, къде е предсмъртното му писмо?
— Не всеки самоубиец оставя писмо. Особено възрастните хора. Ако кметът е оставил нещо след себе си, то е само поръчката за проучванията.
— И вие смятате, че тъкмо това е неговото завещание? — Гласът на Накагава затрепера.
— Да, документът, за който кметът е заплатил с живота си. Написал го е по чужда воля, защото е бил обвързан от отдавнашни задължения. Това какво е, не е ли предсмъртно писмо? — Възцари се мъчително мълчание. Хирано почувствува колко е объркан Накагава и реши, че е дошло време да говори с него направо: — Господин Накагава! Разбирам ви, покойникът е бил ваш приятел и вие не искате да се говори лошо за него. Зная, документът е във вас. Хората трябва да научат истината.
— Не крия никакви документи!
— Ако ви е известно нещо, кажете ми го. А може би да знае някой друг. Запознайте ме с този човек.
Отново последва мълчание.
— Господин Накагава, разберете, документът трябва да бъде намерен. Заради него кметът загуби живота си. Ако разкрием истината, ще оставим най-добра памет за покойния. А душата му ще отиде в рая.
— Идете в Камецу, при господин Такаока: той е собственик на пансиона „Гейхинкан“.
— В Камецу, при Такаока?
— Сбогом! — И Накагава затвори телефона, преди да отговори. От умората на Хирано не остана и помен, той трепереше целият от вълнение и дори не чуваше как фучи бурята вън.
Когато Хирано се поуспокои, в паметта му отново изплува сребърната лъжичка.
Хидейо Ошима не е ходил на гробището. Но ако е тъй, кой е могъл да я изтърве там?
Хирано подозираше Ошима само защото е пребивавал в „Джошокаку“ приблизително по същото време, когато и Шиндзо Мацуока, но нали е могъл да остави лъжичката на гробището и някой, който е посетил дома за приеми по всяко друго време.
А може би Ошима е подарил лъжичката на кмета и кметът я е взел със себе си на гробището? Но ако е така, защо? Ако дори е изтървал случайно там лъжичката, то защо е трябвало да я взема със себе си?
„Преди да напише документа — мярна му се нова мисъл, — Хага е посетил атомния център в Шинономе, а нали там се намира филиалът на «Джошокаку»!“
Хирано се обади веднага в телефонния номератор на хотела и помоли да научат номера на „Джошокаку“ в град Куресаки и да го свържат с управителя. Свързаха го буквално след две минути. Провървя му — Сакагами беше там.