Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Дагни каза бавно:
— Разбира се, че ви прощавам.
— Благодаря — прошепна тя и понечи да си ходи.
— Седнете.
Тя поклати глава.
— Това… това беше всичко, госпожице Тагарт.
Дагни си позволи първата лека усмивка, по-скоро само поглед, и каза:
— Черил, името ми е Дагни.
Отговорът на Черил беше само леко, треперещо движение на устните, сякаш двете заедно бяха успели да постигнат усмивка.
— Аз… не знаех дали мога…
— Ние сме сестри, нали?
— Не! Не и чрез Джим! — беше неволен вик.
— Не, по наш собствен избор. Седни, Черил — момичето се подчини, борейки се да не показва готовността си, да не се подпира никъде, да не рухва. — Преживяла си ужасни мигове, нали?
— Да… но това няма значение… това си и е мой проблем… и вината е моя.
— Не мисля, че вината е твоя.
Черил не отговори, после внезапно отчаяно каза:
— Виж… онова, което не искам, е милосърдие.
— Джим трябва да ти е казал — и е вярно, — че не се занимавам с благотворителност.
— Да, каза ми… Но се опитвам да кажа, че…
— Знам какво искаш да кажеш.
— Няма причина да те е грижа за мен… Не съм дошла тук, за да се оплаквам… и да хвърлям още товар на раменете ти… Това, че страдам, не ми дава права върху теб.
— Не. Но това, че цениш същото, което и аз, ти ги дава.
— Искаш да кажеш… че ако искаш да говориш с мен, това не е милостиня? Не е защото ме съжаляваш?
— Съжалявам те много, Черил, и искам да ти помогна, но не защото страдаш, а защото не си заслужила да страдаш.
— Тоест няма да си мила с всичко слабо, мрънкащо и прогнило в мен? Само към онова, което е добро?
— Разбира се.
Черил не помръдна глава, но изглеждаше така, сякаш я е вдигнала, сякаш насрещен повей отпускаше чертите й в онова рядко изражение, което съчетава болката и достойнството.
— Това не е милостиня, Черил. Не се бой да говориш с мен.
— Странно е… Ти си първият човек, с когото мога да говоря… и изглежда толкова лесно… и все пак… беше ме страх да говоря с теб. Исках да те помоля за прошка отдавна… още откакто научих истината, дори стигнах до вратата на кабинета ти, но спрях там, останах в преддверието, нямах кураж да вляза… Не мислех да идвам тук тази вечер. Излязох само да… да премисля това-онова, и после изведнъж разбрах, че искам да те видя, че в целия град това е единственото място, на което мога да отида, и единственото, което ми остава да направя.
— Радвам се, че си го направила.
— Знаете ли, гос… знаеш ли, Дагни — меко и с учудване каза тя, — изобщо не си такава, каквато очаквах… Те, Джим и приятелите му, казват, че си твърда, студена и нечувствителна.
— Но това е вярно, Черил. Аз съм такава, в техния смисъл — но да са ти казвали някога какъв смисъл имат предвид?
— Не. Никога не го правят. Само ми се присмиват, когато ги попитам какво имат предвид за едно или друго… за каквото и да е. Какво са имали предвид за теб?
— Когато някой обвини друг човек, че е нечувствителен, той има предвид, че е справедлив. Има предвид, че човекът няма безпричинни емоции и че няма да му дари чувство, което не заслужава. Смята, че да се чувства, означава да се върви срещу разума, срещу моралните ценности, срещу реалността. Иска да каже… Какво има? — попита тя, видяла необичайното напрежение по лицето на момичето.
— Нещо… което се опитвах толкова да разбера… толкова дълго време…
— Обърни внимание, че никога не чуваш това обвинение в защита на невинността, само в защита на вината. Никога не го чуваш от добър човек за тези, които не му въздават справедливост. Винаги ще го чуеш обаче от пропаднал тип за тези, които го третират като такъв, тези, които не изпитват никаква симпатия към злото, което е извършил, или болката, която преживява като следствие от това. Е, добре, вярно е — не чувствам това. Но тези, които чувстват по този начин, не чувстват нищо към който и да е аспект на човешкото величие, към който и да е човек или действие, които заслужават възхищение, одобрение, оценка. Това са нещата, които аз чувствам. Ще разбереш, че е или едното, или другото. Тези, които симпатизират на вината, не симпатизират на невинността. Запитай се кои са нечувствителни хора. И после ще видиш кой мотив е обратен на милосърдието.
— Кой? — прошепна тя.
— Справедливостта, Черил.