Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Какво искате от мен? — това беше въпросът, който не спираше да се блъска в ума й, като единствена следа. Какво искате от мен? — продължаваше безмълвно да пита тя по масите на вечеря, в салоните, в безсънните си нощи, да пита Джим и онези, които споделяха неговата тайна — Балф Юбанк, доктор Саймън Причът — какво искате от мен? Не го задаваше на глас; знаеше, че няма да отговорят. Какво искате от мен? — питаше тя и чувстваше, че тича, но няма път навън. Какво искате от мен? — питаше, гледайки към продължителния си и мъчителен брак, който не беше траял и година.
— Какво искате от мен? — попита на глас и видя, че седи на масата в трапезарията, гледа Джим, трескавото му лице, и съхнещото петно от вода на масата. Не знаеше колко дълго е продължило мълчанието помежду им, беше стресната от собствения си глас и от въпроса, който не беше възнамерявала да изрече. Не очакваше да го разбере, той като че ли не разбираше и по-прости въпроси, и поклати глава, опитвайки се да улови отново реалността на настоящето. Беше удивена, че вижда, че той я гледа с лек присмех, сякаш се подиграваше на преценката й за способността му да схваща.
— Любов — отговори той.
Тя се прегърби под товара на безнадеждността, изправена пред отговор, който беше едновременно толкова прост и толкова безсмислен.
— Ти не ме обичаш — обвинително каза той. Тя не отговори. — Не ме обичаш, иначе не би задала такъв въпрос.
— Някога те обичах — монотонно каза тя, — но ти не искаше това. Обичах те заради куража ти, амбицията ти, способностите ти. Но нищо от това не беше реално.
Долната му устна се нацупи леко в знак на презрение.
— Що за дребнава представа за любов! — каза той.
— Джим, заради какво искаш да те обичат?
— Що за дребнаво магазинерско отношение!
Тя млъкна и го погледна с очи, разширени от безмълвен въпрос.
— Да ме обичат заради нещо! — каза той с глас, преливащ от подигравка и претенция за справедливост. — Значи мислиш, че любовта е математика, обмен, мерене и теглене, като фунт масло в бакалница? Не искам да ме обичат заради нещо. Искам да ме обичат заради самия мен — не за нещо, което правя, имам, казвам или мисля. Заради самия мен — не заради тялото ми, ума, разума, думите, действията или работата.
— Но тогава… какво си ти?
— Ако ме обичаше, нямаше да питаш — гласът му беше писклив и нервен, сякаш вървеше по ръба между предпазливостта и някакъв сляп, безумен импулс. — Нямаше да питаш. Щеше да знаеш. Щеше да го чувстваш. Защо винаги се опитваш да слагаш етикети на всичко? Не можеш ли просто да се издигнеш над тия дребнави материалистични дефиниции? Никога ли не чувстваш — просто да чувстваш?
— Да, Джим, чувствам — тихо каза тя. — Но се опитвам да не го правя, защото… защото онова, което чувствам, е страх.
— От мен? — с надежда попита той.
— Не, не точно. Не страх от това, което можеш да ми причиниш, а от това, което си.
Той сведе клепачи така, сякаш затръшваше врата, но тя улови проблясък в очите му — а той, невероятно, беше от ужас.
— Ти не си способна на любов, евтина малка златотърсачке! — викна изведнъж той с тон, оголен от всеки друг оттенък, освен от желанието да наранява. — Да, златотърсачка си. Има много форми на това, различни от алчността за пари, и то по-лоши. Ти си духовна златотърсачка. Не си се омъжила за мен заради парите ми, но си го направила заради способностите ми, смелостта ми или каквато там ценност си определила като цена за любовта си!
— Да не искаш… любовта… да е… безпричинна?
— Любовта сама си е причина! Любовта е над причините! Любовта е сляпа. Но ти не си способна за любов. Ти носиш злобната, пресметлива дребна душичка на магазинер, който продава, но никога не дава! Любовта е дар — огромен, безплатен, безусловен дар, който е над всичко и прощава всичко. Какво му е щедрото да обичаш някого заради добродетелите му? Какво му даваш? Нищо. Просто студена справедливост. Само толкова, колкото е заслужил.
Очите му бяха потъмнели и опасно напрегнати — той си мислеше, че е разбрал нейната цел.
— Искаш да е незаслужено — каза тя не като въпрос, а като присъда.
— Ти нищо не разбираш!
— Напротив, Джим. Точно това искаш, това е всичко, което всъщност искаш — не пари, не материални ползи, не икономическа сигурност, нито едно от подаянията, които продължаваш да изискваш — тя говореше монотонно, сякаш рецитираше мислите си на себе си, съсредоточена да придаде някаква монолитна идентичност на думите, които изтръгваше между мъчителните късове хаос, които се объркваха в ума й. — Всички вие, проповедниците на благоденствието, не търсите неспечелени пари. Искате подаяния, но от друг вид. Аз съм духовна златотърсачка, казваш, защото търся ценност. Тогава вие, благодетели и проповедници… искате да ограбите духа. Никога не съм си представяла, а и никой не ни е казвал как можем да си представим и какво изобщо означава това — незаслуженото в духовен смисъл. Но ти точно това искаш. Искаш незаслужена любов. Искаш незаслужено възхищение. Искаш неспечелено величие. Искаш да бъдеш като Ханк Риърдън, без да се налага да бъдеш онова, което е той. Без да е необходимо да бъдеш каквото и да е. Без… да е необходимо… да бъдеш.