Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Не казвам нищо. Държанието на кралицата, преднамерено хладно към Изабел и мен, към Джордж е направо ледено. А най-близкият й довереник, брат й Антъни Удвил, се подсмива, когато Джордж минава край него, сякаш намира избухливия нрав на моя девер за забавен и достоен за твърде малко уважение.
— Е, във всеки случай, мога да дойда за последните три седмици — казвам. — Но прати` да ме повикат, ако се разболееш. Ще дойда веднага, ако си болна, каквото и да казва някой, а със сигурност ще бъда там за неговото раждане.
— Наричаш бебето той!? — възкликва тя радостно. — И ти мислиш, че ще бъде момче!
— Как мога да не мисля така, когато ти непрекъснато твърдиш, че е момче? Какво име ще му дадеш?
Тя се усмихва.
— Ще го кръстим Ричард на дядо му, разбира се — казва. — И се надяваме, че съпругът ти ще приеме да стане кръстник.
Усмихвам се.
— Тогава ще си имаш Едуард и Ричард, точно като принцовете от кралското семейство — отбелязвам.
— Така казва и Джордж! — възкликва тя ликуващо. — Казва, че ако кралят и кралицата, и нейното семейство изчезнат от лицето на земята, все пак ще има един принц Едуард Плантагенет, който да заеме трона, и принц Ричард Плантагенет, който да го последва.
— Да, но е трудно да си представим какво бедствие би могло да изтрие краля и кралицата от лицето на земята — казвам, снижавайки предпазливо глас.
Изабел се изкикотва.
— Мисля, че съпругът ми си го представя всеки ден.
— Кой тогава изрича зложелателство? — питам в желанието си да докажа правотата си. — Не _тя_!
Изведнъж Изабел помръква и се извръща.
— Джордж не желае злото на краля — казва тя тихо. — Това би било измяна. Шегувах се.
41
_Дворецът Уестминстър, Лондон, есента на 1476_
Това трябваше да ми послужи като предупреждение, но когато се връщаме в Лондон, аз наистина се удивлявам от начина, по който се държи Джордж в двора, докато Изабел рядко излиза от личните им покои да се присъедини към останалите, сякаш за да оскърби нарочно кралицата и семейството й. Джордж се разхожда, заобиколен от собствените си близки приятели; винаги го виждат заобиколен от мъже, подбрани от самия него, и те стоят като на стража около него, почти сякаш той се бои да бъде нападнат тук, зад високите стени на двореца Уестминстър.
Той идва на вечеря в голямата зала, като всички нас, но щом седне, пред погледа на всички, дори не се преструва, че се храни. Поставят блюда пред него, а той гледа гневно, сякаш са го оскърбили, и дори не взема ножа или лъжицата си. Гледа слугите, които поднасят храната, сякаш се бои, че ястието е отровено, и дава на всички да разберат, че яде само това, което приготвят собствените му готвачи, в личните му покои.
По всяко време на деня неизменно намираме вратите към апартаментите на Кларънс здраво залостени, с удвоена стража пред вратата, сякаш си мисли, че някой може да нахълта в стаите и да отвлече Изабел. Когато я посещавам, трябва да чакам отвън, пред двойните врати, някой да съобщи името ми, после иззад затворената врата някой изкрещява заповед, и стражите свалят пиките си и ме пускат да вляза.
— Той се държи като глупак — заявява съпругът ми. — Това е показна проява на подозрение, като в някаква пиеса, и ако Едуард го търпи, защото е ленив и снизходителен към Джордж, той може да бъде напълно сигурен, че кралицата няма да го търпи.
— Нима наистина е възможно той да мисли, че е в опасност?
Ричард се намръщва.
— Ан, наистина не знам какво мисли той. Не е говорил с мен за Едуард, откакто му казах, че съм приел предупрежденията му като държавна измяна. Но той говори с мнозина други. Злослови за кралицата…
— Какво казва за нея?
— Постоянно злослови по адрес на краля.
— Да, но какво казва?
Ричард се обръща и се взира навън през прозореца със стъкла в оловни рамки.
— Едва ли бих могъл да го повторя — казва той. — Не бих се принизил да го повторя. Нека кажа само това: той твърди най-лошото, което някой може да каже за един мъж, и най-лошото, което някой може да каже за една жена.
Не настоявам, тъй като съм се научила, че чувството му за чест е винаги будно. Освен това не е нужно да питам, мога да се досетя. Джордж навярно разправя, че брат му Едуард е копеле — клевети и позори родната си майка в опит да докаже, че трябва да стане крал. И навярно твърди, че Елизабет се е вмъкнала в леглото на краля чрез магьосничество и че бракът им не е осветен и законен, и че техните деца също са копелета.
— Опасявам се, че Джордж получава пари от Луи Френски.