Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
— Из — казвам тихо. — Боим се от нея, защото знаем какво стори нашият баща на нейния, и знаем колко погрешно беше то. Неговият грях тежи на нашата съвест и ние се боим от жертвите му. Боим се от нея, защото тя знае, че и двете се надявахме да й отнемем трона, а нея да затворят в Тауър. Но когато бяхме победени, тя ни прие. Не нареди да ни затворят под ключ. Не нареди да бъдем обвинени в държавна измяна и хвърлени в тъмница. Никога не е проявявала към нас друго, освен любезност.
— Точно така — казва тя. — Никога не е проявявала нищо друго. Нито гняв, нито желание за мъст, нито доброта, нито топлота, нито каквото и да било човешко чувство. Казвала ли ти е някога, че не може да забрави какво стори баща ни на нейния? След онзи първи път? Онзи ужасен път, когато онази вещица, майка й, изсвири и призова студен вятър, който угаси всичките ни свещи?
— Една свещ — поправям я.
— Казвала ли е някога, че все още изпитва гняв? Казвала ли е някога, че ти прощава? Казвала ли е някога нещо като твоя зълва, като една жена на друга, каквото и да било?
Неохотно поклащам глава.
— Нито пък на мен. Нито една гневна дума, нито дума за желание да си отмъсти. Не доказва ли това според теб, че злобата й е скътана на някое студено място вътре в нея като буца лед в хранилище за лед? Тя ни гледа, сякаш е Мелузина, жената от герба на рода й — наполовина жена, наполовина риба. Студенокръвна е като риба в отношението си към мен, и ти се кълна, че планира смъртта ми.
Поклащам глава към слугата, който ни предлага някакво блюдо.
— Вземи го — нарежда нервно Изабел. — Тя ни го изпрати от високата маса. Не й отказвай.
Гребвам една лъжица от заешката яхния.
— Не се ли боиш, че е отровно? — казвам, опитвайки се да я разсея със смях от страховете й.
— Можеш да се смееш, ако искаш; но една от нейните дами ми каза, че тя пазела скрита една емайлирана кутия, а в кутията имало късче хартия с две имена, написани на него. Две имена, написани с кръв и че е дала клетва двамата назовани да не оживеят.
— Какви имена? — прошепвам, оставяйки лъжицата в блюдото: целият ми апетит се е изпарил. Не мога да продължавам да се преструвам, че не вярвам на Изабел, че не се страхувам от кралицата. — Кои имена са написани там?
— Не знам — казва тя. — Придворната дама не знаеше. Видяла е само листа, не и думите. Но ако са нашите имена? Твоето и моето? Ако думите, написани с кръв на това късче хартия, са Ан и Изабел?
Изабел и аз прекарваме заедно една седмица във Фодърингей, преди да заминем с кралския двор за Лондон. Изабел ще роди това бебе в лондонския им дом Л'Ербер, и този път ще ми бъде позволено да споделя усамотението й преди раждането. Ричард не възразява да остана с Изабел в лондонския дворец, стига да посещавам двора от време на време заедно с него, за да поддържаме най-добри отношения с кралицата, и да внимаваме никога повече да не чуем и дума против кралското семейство.
— Толкова ще е хубаво отново да бъдем за дълго заедно — казва Изабел. — А най-много ми харесва да бъдеш там с мен.
— Ричард казва, че мога да остана само за последните седмици — предупреждавам я. — Не иска да оставам твърде дълго в дома на Джордж. Казва, че Джордж отново говори против краля и той не иска и аз да попадна под подозрение.
— Какво подозира кралят? Какво подозира _онази_ жена?
Свивам рамене.
— Не знам. Но Джордж открито я нагрубява, Из. А след погребенията стана много по-лошо.
— Трябваше той да организира повторното погребение на баща си, но кралят не му повери тази задача — казва тя с негодувание. — Редно е той да бъде до краля, но никога не го канят. Мислиш ли, че не забелязва как го пренебрегват? Че го пренебрегват всеки ден?
— Не е редно, че го пренебрегват — казвам, за да й угодя. — Но положението става все по-неловко и по-неловко. Той гледа накриво кралицата и шепне по неин адрес, прикривайки устата си с длан, и е крайно непочтителен към краля, а се държи и пренебрежително с приятелите му.
— Защото _тя_ е винаги до краля, та никой друг да не може да се добере до него, а ако не е тя, тогава кралят е с нейните синове от първия й брак, Ричард и Томас Грей, или с Уилям Хейстингс! — гневно изрича Изабел. — Кралят би трябвало да бъде верен на братята си, на двамата си братя. Истината е, че макар да казва, че е простил напълно на Джордж, задето е последвал баща ни, и че е забравил, той никога няма да прости и да забрави. А дори и някога да забрави, дори за минута, то _тя_ ще му го напомни.