Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
— Имаш ли нещо против да си сипя чаша вода?
Той отвърна, че не възразява. Няколко минути по-късно Фиона донесе лимонада и за двамата. Остави своята в поставката за чаша на градинския стол и се зае да рисува шарки на запотеното стъкло.
— Спечели вниманието ми — каза тя.
— Трябва да отговориш на въпроса.
— Не. Не знам къде е. Но предполагам, че си намерил отпечатъците й върху нещо. — Прозвуча като твърдение, а не като въпрос.
— Не мога да го потвърдя или да го отрека, макар че ми се иска — рече Уолт. — Друго мога да ти кажа, защото е съмнително доказателство… Получих имейлите от електронния списък — имейлите на хората, които може да са застрашени от Мартел Гейл.
Тя въздъхна дълбоко, вперила поглед право напред.
— За да мога да ти помогна — каза той, докосвайки ръката й, — а аз искам да ти помогна, защото те обичам — трябва да знам. Трябва да знам всичко.
Изминаха няколко минути. Мълчанието му тежеше.
— Моля те — наруши тишината той. — Не те питам като шериф.
— Опитах се да попреча на публикуването на снимката ми във вестника. Опитах се да те накарам да ми помогнеш. Знаех си, че някой ще я види. Знаех си, че той ще разбере. — В продължение на дълго време Фиона не каза нищо.
Той си припомни как бе отдал опитите й да спре публикуването на снимката на фалшива скромност. Само ако му беше обяснила тогава…
— Спешното отделение — каза Фиона. — Събудих се с цицина на главата и без ясен спомен какво се е случило. Затова, докато ти сглобяваше всичко, аз се опитах да го проумея от своя страна. Все се надявах, че нещо ще ми помогне да си спомня. Но засега нямам особен успех.
Уолт усети, че го залива облекчение. Тя бе решила да говори. Беше се страхувал, че ще се затвори и няма да го допусне до себе си.
— Може би ще е по-добре да говорим хипотетично, когато е възможно — предложи той. — Невинаги ще е възможно.
— Не те моля да ме защитаваш.
— Не съм казал, че ме молиш. А и не е нужно… Но все пак е по-добре да говорим хипотетично.
— Само че аз ти казвам, че не знам. Не мисля, че мога да ти помогна.
— Един имейл адрес — анаграма на твоето име — е в електронния списък на хората, застрашени от Мартел Гейл.
— Съжалявам, че не ти признах. — Минаха още няколко минути. Беатрис се появи от тъмното и легна до Уолт; той посегна надолу и погали кучето по главата. — Не исках да знаеш. Нито ти, нито някой друг. Особено пък ти, след като… Сещаш се. Ние. Страхувах се какво ще си помислиш.
— Ти и Гейл.
Сянката й върху речните камъни, оградили градината, кимна леко.
— Смятах, че вече съм го оставила зад гърба си.
— Може и така да е.
— Не. Не и сега. — Фиона отново млъкна и той зачака напрегнато. — Дойдох тук, за да се махна от всичко. От него. Да се махна и да не се връщам. А за Кайра… Ние с нея си приличаме по това — продължи тя. — Именно то ми позволи да се сближа с нея, да й помогна да се възстанови. Онази реч на вечерята на Защитниците бих могла да я изнеса и самата аз, Уолт. Марти — Мартел — беше ужасен… Хора като него са коварно нещо. Страх те е да ги напуснеш, а знаеш, че не можеш да останеш. В такъв случай, при такава ситуация, трябва да търпиш много работи. И е изключително трудно да се измъкнеш. Но най-лошото са етикетите, които лепят хората, и как гледат на теб другите, след като вече са те дамгосали… А аз не исках това. Желаех да започна на чисто. С теб. Ти си се сблъсквал с тези неща. Не исках да знаеш, нито да гледаш на мен по този начин.