Господарят Джим (Съчинения в пет тома. Том трети)

— Ето идва назарянинът95.

Не мисля, че той се обръщаше към мен, макар да стоях до него; изглежда, негова цел беше да привлече негодуващото внимание на вселената. След малко малаецът избърбори нещо за кучетата и за миризмата на печено месо, което счетох за удивително уместно.

Дворът — голям четириъгълник — беше нажежен от палещите лъчи на слънцето и като се къпеше в необикновено ярката светлина, Корнелиус вървеше бавно през откритото пространство, с такъв вид, сякаш се промъкваше тайно. В него имаше нещо много противно. Бавната му походка напомняше пълзене на отвратителен бръмбар, който с мъчителни усилия придвижва само краката си, а тялото му се плъзга тъй бавно напред, сякаш остава съвсем неподвижно. Предполагам, че Корнелиус се бе упътил точно към мястото, където искаше да отиде, но едното му рамо бе издадено напред и той като че вървеше на една страна. Често виждах как бавно кръжи край бараките, сякаш вървеше подир нечия следа, или като минаваше пред верандата, крадешком поглеждаше нагоре и без да бърза, се скриваше зад ъгъла на някоя колиба.

Това, че Корнелиус можеше свободно да се разхожда тук, доказваше глупавото нехайство на Джим или пък безкрайното му пренебрежение, тъй като португалецът изигра (меко казано) много съмнителна роля в един епизод, който можеше да завърши фатално за Джим. В действителност обаче този епизод допринесе за неговата слава. Но за славата на Джим допринасяше всичко. Това беше иронията на съдбата му: той, който веднъж бе постъпил твърде предпазливо, сега живееше като във вълшебен сън.

Трябва да знаете, че Джим много скоро напусна резиденцията на Дорамин — твърде рано, ако се има предвид неговата безопасност, и разбира се, дълго преди войната. Подтикваше го чувството за дълг; каза ми, че трябва да пази интересите на Щайн. Не е ли така? С тази цел той пренебрегна всяка предпазливост, прехвърли се от другата страна на реката и се засели в дома на Корнелиус. Как последният бе успял да не загине през смутното време, не зная. Изглежда, той, като агент на Щайн, се намираше до известна степен под закрилата на Дорамин.

Така или иначе Корнелиус успя да се измъкне от всички усложнения и не се съмнявам, че поведението му, каквато и линия да е бил принуден той да избере, се е отличавало с подлост, наложила печата си върху него.

Ето неговата характерна черта: той беше подъл до дъното на душата си, както и външно; защото има хора, които външно се отличават с великодушие, благородство или доброта. Това беше същността на неговата натура, която даваше облик на всичките му постъпки, страсти и чувства; португалецът беснееше подло, усмихваше се подло и тъгуваше също подло; и любезността, и негодуванието му бяха подли. Уверен съм, че любовта му беше най-подлото му чувство — но можеше ли да си представи човек това отвратително насекомо влюбено? И ужасната му външност беше подла — един нормално противен човек в сравнение с него би изглеждал благороден. Корнелиус няма място нито на преден, нито на заден план в тази история — той просто се вмъква от задния вход в нея, загадъчен и нечист, отравяйки аромата на нейната младост и невинност.