Войната на Калибан

Чудовището се обърна да го погледне. Сините му очи бяха прекалено големи за главата му, което му придаваше странен детски вид. То протегна едната си огромна длан.

Холдън откри огън по него и продължи да стреля, докато пълнителят му не се изпразни.

Миниатюрните самозадвижващи се ракети на безоткатния пистолет експлодираха в малки облачета от светлина и дим, щом улучеха създанието, и всяка го изтласкваше все по-назад, като късаше големи парчета от торса му. Черни нишки се разлетяха из стаята като графични изображения на пръскаща кръв. Когато и последната ракета го улучи, чудовището се откъсна от стената и полетя през товарния отсек към отворените врати.

Черно-червеното тяло се премяташе към голямото петно от звезди и мрак и Холдън си позволи да се надява. Но на по-малко от метър от вратата то протегна едната си дълга ръка и сграбчи ръба на един сандък. Холдън бе видял каква сила се крие в тези ръце и знаеше, че няма да се изпусне.

— Капитане — крещеше Еймъс в ухото му. — Холдън, с нас ли си още?

— Тук съм, Еймъс. Имам малък проблем.

Докато говореше, чудовището се покатери върху сандъка, за който се бе уловило, и застина неподвижно. Като зловещ гаргойл, внезапно превърнал се в камък.

— Ще изключа обезопасяването на шлюза и ще отворя, за да те вкарам — рече Еймъс. — Вътрешната врата е преебана, така че ще загубим известно количество въздух, но не много.

— Добре, но побързай — помоли Холдън. — Приклещен съм. Трябва да изключиш магнитите на този сандък.

Миг по-късно вратата на шлюза се отвори и оттам повя въздух. Еймъс понечи да пристъпи в товарния отсек, но точно тогава чудовището изведнъж скочи от сандъка, на който клечеше, сграбчи с една ръка тежкия пластмасов контейнер, вкопчи се с другата в стената, и го запрати по механика. Сандъкът се заби в стената с такава сила, че Холдън усети вибрацията през скафандъра си. Беше пропуснал главата на Еймъс със сантиметри. Едрият мъж залитна с ругатня назад и вратата на шлюза се затръшна отново.