Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
Кантан продължи да се взира в изненадващия мрачен елф и ясно видя в ответния поглед на Джарлаксъл, че инструкциите му произлизаха от нещо повече от обикновена предпазливост. Кантан знаеше, че между тях бе начертана линия.
Но времето да прекрачи тази линия и да предизвика Джарлаксъл да му се противопостави все още не бе дошло. Беше си запазил достатъчно магии под ръка и съвсем не бе изтощен, но един проблем точно сега можеше да му струва скъпо срещу ордите на замъка, независимо от изхода на личната му битка с мрачния елф.
Не откъсвайки поглед от Джарлаксъл, магьосникът се премести до ръба на стената и колебливо се наведе, за да се хване за сбруята на Атрогейт. Извика от изненада, когато джуджето го сграбчи отново и го издърпа, придържайки го неподвижно, докато успее да прекара тънките си ръце през каишите и да се хване здраво. После извика отново, щом Атрогейт подпря тежките си ботуши на стената, оттласна се и започна да се придвижва по въжето.
Джарлаксъл бързо обра резерва и се премести до ръба с Арраян.
— Дръж се — подкани я и за неин ужас просто пристъпи през ръба.
Може би за да успокои нервите на ахкащата жена, мрачният елф използва левитиращите си умения, за да се издигне малко по-високо, увеличавайки разстоянието между тях и немъртвите чудовища. Кантан бе чувал разкази, че всички мрачни елфи владеят умението да левитират, но подозираше, че Джарлаксъл всъщност използва омагьосан предмет — може би пръстен или някакво бижу. Беше съвсем наясно, че тайнственият елф притежава не един магически предмет и поради незнанието си какви точно са, чувстваше още по-голямо колебание да задълбочи спора помежду им.
— Приближаваме се бързо, Елъри! — извика Атрогейт на жената пред тях. — Ще получиш джуджешка глава! Буахаха!
Елъри, която не бе глупачка, изглежда получи прилив на сили и ускори при тези думи.
Покривът беше разчистен, но битката продължаваше в крепостта, защото немъртвите бяха започнали да се катерят по кулата — или поне да се опитват, — а все повече гаргойли се пробуждаха заради натрапниците и политаха към централната сграда.
Мариаброн действаше яростно с лъка си, тичаше от стена на стена, стреляше по гаргойлите във въздуха и скелетите, катерещи се отдолу. Олгерхан също се движеше по покрива, макар и мудно. Имаше много рани от първоначалната битка, след като Атрогейт безцеремонно го бе метнал над стената. Повечето бяха получени, защото огромният войн, вече изморен до смърт, просто се бе оказал твърде бавен в реакциите си. Въпреки това се опитваше да помогне, използвайки труповете на гаргойлите като снаряди, които да мята по катерещите се немъртви.
Артемис Ентрери се опитваше да се абстрахира от това. Беше се придвижил около осем стъпки надолу по малкото стълбище край задната стена до площадка с тежка желязна врата. Скоро установи, че вратата е заключена, при това по хитър начин. Бързо проучване показа, че около портата има заложени повече от един капан — още едно напомняне, че постройката на Зенги знае как да се защитава. Той обаче не бързаше, така или иначе — не смяташе да отваря вратата, преди да дойдат и другите — така че внимателно и предпазливо огледа касата, резето, евентуалните подвижни плочки, реагиращи на натиск по пода…
— Трябва да влезем вътре бързо! — извика му Мариаброн и подчерта предупреждението с изсвистяването на лъка си.
— Просто дръжте зверовете далече от мене — отвърна му Ентрери.
Сякаш по даден знак Олгерхан извика от болка.
— Пробив! — изкрещя Мариаброн.
Проклинайки под носа си, Ентрери се обърна с гръб към вратата и се затича обратно нагоре по стълбите, за да види как Мариаброн се сражава яростно с двойка гаргойли от дясната си страна близо до мястото, където бе закачено въжето. Трето създание се приближаваше бързо.
Зад рейнджъра Олгерхан се отпусна тежко до високите до кръста камъни на стената.
— Помогнете ми да се кача! — извика джуджето свещеник отвъд стената.
Олгерхан се опита да се изправи, но успя единствено да прехвърли ръката си през стената.
Ентрери удари в гръб един гаргойл точно когато Праткъс се качи на покрива. Джуджето се отправи първо към Олгерхан, но с отвратено изражение го подмина и започна да прави лечебната си магия, насочена не към ранения полуорк, а към Мариаброн, който започваше да показва признаци на умора, докато през защитата му се промъкваха нокти и го одираха.