Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Джо посрещна Каролайн и й подаде ръка да слезе от моторницата. Когато кракът й стъпи на палубата на «Метеор», тя се остави любимият й да я привлече в прегръдките си. Той още не беше свалил долната част на водолазния си костюм, но гърдите му бяха голи. По косата му проблясваха солени кристалчета. Членовете на екипажа изоставиха работата си, за да не пропуснат нещо.

— Не каня жени на кораба — обясни Джо интереса на момчетата. — Откакто сме тук, ми се случва за втори път.

— И аз не си взимам почивни дни по средата на работната седмица — засмя се тя.

— Хей, Каролайн! — До тях изникна Сам, тръсна глава и от косата му се разхвърчаха пръски вода. Очевидно се радваше на срещата им. Целуна я по страната. — Избрала си най-добрия ден за посещения!

— Наистина ли?

— Да, по дяволите! Само да видиш съкровището! Истински пиратски сандък — стар и обкован с месинг! Тъкмо сме подготвили въжетата и макарите да го изтеглим. Заведи я при повдигача, Джо.

Джо се усмихна на ентусиазма на по-малкия си брат.

— Ей там е. — Посочи към големия метален барабан с навита около него жица. — Запалваме мотора, казваме вълшебната думичка й хоп — златото излиза на повърхността.

— Само теб чакахме — намеси се Сам. — Бяхме готови да се гмурнем в мига, в който Джо се завърна от бог знае къде, но брат ми каза, че трябва да потърпим още малко.

— Така ли каза? — обърна се Каролайн към него и се изчерви.

— Да — кимна утвърдително той.

Тя се усмихна.

— Имаш ли водолазен костюм? — попита я Сам.

— Не.

— Дай й един, Джо. Ще я свалим долу с нас, нали?

Джо се поколеба за секунда.

— Гмуркаш ли се? — попита той.

— Не се тревожи — засмя се Каролайн. Да, тя умееше да се гмурка, дори имаше свидетелство за водолаз. И преди беше плувала из близките рифове. Само че отдавна не беше го правила. Притесняваше се, че е загубила тренинг, освен това не искаше да пречи на работата. — Мисля, че ще е по-добре да изчакам тук и да видя как ще го извадите от водата.